Кадифени хълмове — в. Дневник – Week&Дневник, Петък, 25 Юни 2004

Преди седмица там се проведе първата национална туристическа борса „Културен туризъм 2004". Организатори на форума бяха община Велико Търново и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) съвместно с Министерството на икономиката и Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация (ИАНТРИ).

Няма смисъл да се припомня, че Велико Търново се появява на мястото на древно селище и носи характерните черти на старинна градска среда и съвременен нов град. И че хората залагат много на развитието на културния туризъм

Историческите и археологическите обекти в района са главно от времето, когато Търново е столица на Второто българско царство (XII - XIV век), но съществуват и находки от ранното Средновековие и античността. Уникалните архитектурни ансамбли на стария град са образци на българската градска архитектура от XVIII и XIX век. Освен това ясно е, че градът предлага нетипични градски пейзажи -например гледката към скалното дефиле, през което живописно се вие Янтра. Реката опасва старата част на града, а спретнатите къщи, накацали върху скалите, се оглеждат в речните води.Това е. Само на пръв поглед.

Архитектурният музей на открито Велико Търново представлява точно това. Задължителна е разходката из Царевец, после по тесните улички и задните дворове, които напомнят по нещо за Истанбул. После човек вдига глава да погледа къщите, накацали една над друга. После обръща поглед в другата посока - поляните около Арбанаси сега са побелели от нацъфтели треви и хълмовете изглеждат кадифени. Скални венци, далечни гледки на скупчени една в друга къщи, беглите очертания на манастирите.

Нощният спектакъл „Звук и светлина" на хълма Царевец е една от причините повече туристи да идват към Велико Търново. Все пак става въпрос за една възможност Царевец да се види в съвсем различна светлина. Ако не сте го преживявали, направете го непременно. Между другото това е причината чартърните полети от морето да се увеличат в последно време.

Освен на Велико Търново могат да се отделят по един-два дни и за обиколка на Арбанаси, Леденик, Елена, Боженци, Етър, редица манастири, сред които Преображенsкият, „Света Троица" и др. Иначе няма смисъл човек да бъде убеждаван, че разходката около Велико Търново си струва. В това трябва да са го убедили още преди десетина година учителките и онези надъхани екскурзоводи, които всеки помни от времето на ученическите екскурзии. Това, което е най-важно, е, че вече може да останете няколко дни или дълъг уикенд, защото имате избор къде да пренощувате, малките хотелчета са наистина прекрасни.

Сега в града обаче има и нови неща, които могат да бъдат видени. Например Реставрирани къщи на Самоводската чаршия Тук е бил стопанският център на Търново през XIX век. На пазара се намирали дюкяните на занаятчиите, както и хановете и странноприемниците. Най-известният сред тях е ханът на Ханджи Николи. Днес наследниците на някогашните майстори отново са отворили вратите на старите дюкяни и пред очите на туристите работят с глина, дърво, метал или рисуват. На Самоводската чаршия се намират голяма част от от художествените галерии в Търново, антикварните магазини, книжарниците, бутиците за сувенири. Ленени ризи с шевици, червени престилки, шишенца с розова вода, кошници с ароматни треви и билки, чайове и т.н. На един от дюкяните с големи букви пише „Кадаиф" и тези, които си мислят, че сладкишът се продава само готов и сиропиран, влизат, за да си развалят представата.

Преображенският манастир

Разстоянието се изминава за час и половина пеша сред природата. Или се взима за двайсет минути с кола. Манастирът е точно под скалите, а мястото наистина си струва. Преображенският манастир е строен през XIV век. За това време е бил доста пъти опожаряван и оплячкосван. Самата църква е нещо, заради което си струва стръмното изкачване. От времето и от горящите свещи по-вътрешните стенописи са почернели и от част от светците си личат само златните нимбове. Тези почернели лица на светци и златни ореоли обаче са много по-въздействащи. Свещите продължават да горят пред олтара, до прозорците с разхвърляни стари требници и църковни книги, а църквата така изглежда доста по-малка и доста по-уютна. Освен това тук се намират монументалните стенописи „Страшният съд" и „Колелото на живота" на Захари Зограф, които трябва да се видят.

Монасите обаче не са привърженици на идеята, че туристите трябва да идват тук, да зяпат наоколо и да се прехласват „каква природа", „какъв въздух". „Изсипват ми се цял рейс туристи и като ги питам искат ли нещо, те ми казват - не, разхождаме се. Ами аз нали не идвам да се разхождам у вас", обяснява монахът Георги. Според него един манастир е жив, когато в него има истински духовен живот. Културният туризъм и продажбата на сувенири са съвсем друга тема.

Иначе - нали е началото на лятото, манастирът мирише на ягоди. Монасите, както си трябва, приготвят компоти от ягоди, палят свещи и оживяват манастира.

Арбанаси е разположено върху Арбанашко-то плато, на 4 км от Велико Търново. Популярно е най-вече с архитектурата и затова дълго време селото се определяше като рай за туристите. Е, вече нещата са се по-променили, обаче това не е причина да не се направи една обиколка на района. Къщите и църквите в селото се славят с външната и вътрешната си декоративна украса, дърворезби и стенна живопис, датиращи от периода XVI - XVIII век. В селото има пет църкви и два манастира, строени в края на XVI и началото на XVII век. „Рождество Христово" е най-старата от тях и с най-живописна декорация. Най-голяма е църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил". Най-малка е църквата „Св. Атанас", строена през 1637 г. Атракция за туристите в Арбанаси са къщите - музеи - Констанцалиевата и Хаджиилиевата къща. Двете са типични представители на известния монументален архитектурен стил, характерен за Арбанаси през периода XVIII-XIX век.

За Арбанаси обаче трябва да се добави още нещо - в противен случай човек ще реши, че времето е спряло. Сега тук има достатъчно малки хотелчета, достатъчно басейни и достатъчно лукс.

Оля СТОЯНОВА
стр. 11