Архив

Благой Рагин: Правителството работеше в диалог с бранша

01.06.2009

Оптимистичната прогноза за летния сезон се колебае между ръст от 1% и спад от 1%, казва председателят на Българската хотелиерска и расторантьорска асоциация

Вестник „Дума”
28.05.2009 г.
Интервю на Мая Калпачка

"С 600% са се увеличили туристите на Белоградчишките скали"

"Предлагаме Велико Търново за столица на балканския туризъм"

BHRAБлагой Рагин е роден в с. Ярлово, Самоковско. Почти 30 години се занимава с ресторантьорство. Основател е на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Семеен, с двама синове. Открил е първия частен семеен хотел у нас в Симеоново още преди демократичните промени.






- Господин Рагин, преди няколко месеца от бранша прогнозираха, че през април и май ще стане ясно доколко кризата е засегнала туризма у нас. Какво показват цифрите?

- Засега отчитаме спад от 6 на сто. Ние се бяхме уплашили да не надхвърлим минус 20 на сто, но минус 6% е добре в условията на световна криза. България, защото не заложи само на руския и на немския пазар, успя да привлече различни клиенти - от Балканите, от Централна Европа, от Русия и от скандинавските страни. Имаме един от добрите шансове да бъдем припознати като дестинация в различни страни и особено за нашия регион. Ние предлагаме добра цена спрямо качеството на услугата и сме конкурентни на туристическия пазар. Трябва постоянно да правим послания към клиентите от Централна Европа и Балканите. Сега колегите в Белград са направили допитване за предпочитаната от сърбите дестинация и България е избрана на второ място след Гърция. Туристите от Сърбия виждат, че правим много, за да ги привлечем като клиенти. Министерството на външните работи също реагира много бързо и започна да разширява възможностите за визовите услуги, за да бъдат по достъпни и да няма опашки. Има интерес и от Македония, и от Румъния. Трябва да атакуваме Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Много туристи от бившите соц. страни имат добри спомени от летуването си по Българскато Черноморие преди 1989 година и искат да дойдат пак, а и техните внуци също проявяват интерес. Освено това отчитаме увеличение и на българските туристи.

- По време на празниците, в началото на май, се получи както миналата година - българите масово отидоха в Гърция и Турция. Защо се повтори това.

- В сравнение с миналата година са по-малко българите, избрали чужда държава. За празниците от 1 до 7 май един милион и половина българи са предпочели нашите курорти. Над 20 процента повече български туристи са предпочели нашите курорти по Коледа в сравнение с предходната година. А сега за дестинации като Велико Търново, Златоград, Пловдив, Перперикон, Велинград, Сандански, Хисар - всичко беше препълнено с наши туристи. Най-впечатляващ е ръстът на туристите на Белоградчишките скали - 600 процента.

- Променят ли се вкусовете и предпочитанията на туристите?

- Да, вече насочихме вниманието на туристите към културните забележителности. Още преди четири години това го прогнозирахме и казахме, че страната ни има потенциал да се наложи като дестинация за културен туризъм. Тогава имаше много скептици, които ни се подиграваха, обаче сега виждаме, че има интерес към културния туризъм целогодишно. България е на трето място по брой на културни паметници в Европейския съюз. Ние имаме шанса много по-добре да разработим и използваме това богато наследство, от което да има дивиденти и за внуците, и за правнуците ни.

- Структурата на чуждите туристи променя ли се?

- Хубаво е, че се работи в посока за привличане на туристи отвсякъде. Например Кипър, който разчита основно на германските туристи, има проблеми, защото германският пазар е в криза. При нас има диверсификация - идват туристи от всякакви държави. Това е като с горивата - не може да разчитаме на газ само от една държава. Ние имаме най-малък спад в туризма от почти цяла Европа.

- Какво е положението в другите страни.

- Кипър пострада много, Испания също. На места спадът е между 30 и 40 на сто. Единствено засега Турция се държи благодарение на субсидиите, които държавата дава. Има сериозен спад и в Хърватия. Тези, които разчитаха на германския пазар, имат проблеми. Интересното е, че при нас германският пазар ще излезе на нула - нито ръст, нито спад. Тези, които досега се посещавали скъпите курорти във Франция и Португалия, сега се насочват към по-евтини и нови дестинации. Ние имаме най-обновената метериална база и най-атрактивните цени в ЕС за качеството, което предлага.

- Предстои летният сезон.

- Тази година е обявена за Година на българския турист.

- Това какво означава

- Дават се бонуси от 20 до 30 процента за български туристи. Ако трябва да платите 100 лева, между 20 и 30 лева ви се намалява сметката. Ако сте за 10 дни на почивка - два ще са за сметката на колегите. Търсят се и други форми - в храната, спацентровете дават бонуси.

- Каква част от туристическия бранш застава зад тази инициатива?

- Около 70-80 процента. Досега не съм чул от нито един колега да не подкрепя тази идея. Всички са съпричастни.

- Има ли фалити, има ли разпродаване на хотели.

- Моят съвет към тези, които имат проблеми, е да си намерят добри мениджъри. Ако пък договорят добра цена, на която да продават - да продават. Ако имат съпътваща дейност, могат и временно да затворят хотела.

- Казахте, че досега има спад от 6%, какъв летен сезон очаквате?

- Оптимистичната прогноза е от плюс 1% до минус 1%. Миналата година имахме 18 на сто ръст. Ако сме в рамките на минус 1 до минус 3%, смятам, че колегите трябва да дават банкет. А отрицателната прогноза е за минус 20 на сто.

- В края сме на управлението на настоящото правителство. Имаше ли браншът диалог с управляващите?

- Аз самият нямам никави забележки, особено към министър-председателя Сергей Станишев. Въпреки че е млад, той показа, че може да работи добре. Правителството работеше в диалог с бранша през тези четири години, съветваше се с нас, нищо не е налагано авторитарно. Остава обаче проблемът с Околовръстното шосе, не можа да се довърши магистрала "Тракия", което щеше много да помогне на икономиката и, разбира се, на туризма, както и проблемите с еврофондовете.

- Разбирам, че ще пътувате за Белград, където се провежда балкански туристически форум.

- Отивам в Белград, където има балкански семинар по проблемите на туризма. Темата е "Културният туризъм на Балканите". Аз ще представя този вид туризъм като нова дестинация в региона. Ще предложа Велико Търново да стане столица на балканския туризъм. Ще представя също Златоград - забравения град, който е на четвърто място по културен туризъм в България. Това беше забравено място, а сега привлича много туристи - наши и чужди.


  Назад към Новини