Шефът на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин: Резервирайте почивката си година по-рано

Деси Янкова
2.09.2008 г.
В. „Новинар”

Благой Рагин Снимка Архив Новинар

Благой Рагин е роден в с. Ярлово, Самоковско. От 25 години се занимава с ресторантьорство. Основател е на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Семеен, с двама синове. Открил е първия частен семеен хотел у нас в Симеоново още преди демократичните промени.

Интервю на Деси Янкова

- Г-н Рагин, летният сезон вече е към края си. Каква равносметка може да се направи тази година?

- Девет месеца казваме колко ни е лош туризмът, как не сме привлекателна дестинация, как не идват чужденци у нас. Пазарът обаче явно не се съобразява с тези, които мислят така негативно за отрасъла. Очакваме добри икономически резултати, добри приходи. Това не означава, че всички проблеми в сектора вече са изчистени, не е така. Ние знаем какви са те и работим за решаването им. И държавници, и колеги обаче трябва да си мерят приказките, защото всяка една дума може да бъде пагубна за развитието на туризма у нас или да се тълкува погрешно. Както се случи преди време - в разгара на договарянето за разпределяне на туристически пакети се носеха слухове, че всеки втори хотел фалирал, а банките това и чакаха и вдигнаха лихвения процент по кредитите. Тези, които бяха спазарили много добре нощувките в хотелите си, трябваше да свалят цените заради конкуренцията. Това нещо не е здравословно за българската икономика. Хубаво е, когато всеки един бизнесмен, който намира трудност в управлението на хотела, спокойно да може да си намери добър пазар, а не ние да му пречим с негативното си отношение.

- Според вас с какво се отличава този сезон от миналогодишния?

- Най-хубавото е, че българите се завръщат да почиват в курортите в страната си. Ако следващата година те успеят да планират отпуските си по-рано, ще могат да се възползват от предлаганите намаления по комплексите у нас. Това значи, че ако от сега българинът си резервира почивка в Албена, може да получи 20 процента отстъпка от цената. В Слънчев бряг също има намаления между 10 и 20 процента. Така ще могат да ползват по-ниските цени, които ползват чужденците, когато си запазват почивка в България. Те резервират местата си още от сега и затова цените им са значително по-ниски. Като цяло има ръст на туристите - руснаци, румънци, увеличават се летовниците от Централна Европа, Плоша, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия и Македония. Там резервът е много по-голям и за да го привлечем, трябва да бъдем доста по-активни с рекламата. Така може да привлечем около 1 млн. туристи допълнително. Сега ни предстои работна среща на бранша в Белград, където ще обсъдим възможностите за сътрудничество и реклама на страната ни като туристическа дестинация. Има спад на скандинавските туристи, но той е свързан с инцидента в дискотека от миналата година, където беше убит един младеж. Англичаните и германците също са силни групи като летовници.

- Руснаците са традиционно най-голямата група, която посещава страната ни с цел туризъм. Как стои въпросът с издаването на електронни визи? Правят ли се стъпки, за да се ускори изваждането на документа?

- Нека никой от външно министерство не остава с впечатление, че когато говорим за проблем с руските визи, го правим, за да притискаме ведомството, което не е така. Нашата цел никога не е била да омаловажим всичко, което се прави от министерството. Търсим нови подходи, защото интересът към България като дестинация е голям. В момента руснаците компенсират спада на продажбите на недвижими имоти у нас, който се получи след отлива на английски и ирландски инвеститори. Уважаваме този пазар и имаме желанието руснаците, които посещават страната ни, да стигнат до половин милион. В момента те са около 300 000. Сега визите за тях се издават електронно, но този механизъм все още не е смазан, бавен е, но се надявам, че постепенно ще се усъвършенстват нещата.

- Какви са другите механизми, които могат да улеснят посещенията на руски туристи у нас?

- Хубаво е визи да могат да се издават не само в големите градове като Санкт Петербург и Москва. Трябва да се върви към по-добро сработване на отношенията между нас – от бранша и външно министерство. Ние предлагаме да бъдат открити още консулски служби, което ще улесни процедурата за издаване на визи и ще скъси времето за получаването им. Също така може да се ползва американският пример и вместо за месец руснаците могат да получават петгодишна българска виза. Така тези хора, като вземат веднъж виза, през следващите 5 години няма да се редят на гишета, когато искат да почиват в България. Руснаците са желани туристи в цял свят, този пазар в никакъв случай не е за пренебрегване.

- Кои са основните проблеми пред туризма в момента освен визите?

- Най-голям проблем си остава инфраструктурата. Постоянно се говори за това, но няма развитие. Не може да има туризъм без пътища. Не може от Карнобат до Стара Загора, където са 120 километра, да се стига за 5 часа. От бранша се стремим да разширим престоя на туристите, да не се ограничават само в турове по крайбрежието. Те трябва да могат да навлязат във вътрешността на страната, да разгледат и останалата част от България. А това не може да стане, ако няма изградени добри пътища. Ние сме на едно от челните места в света по културни паметници. Велико Търново, Сандански, Златоград, Стария Пловдив, Перперикон и Казанлъшките гробници имат 30 процента ръст на посещенията спрямо година по-рано. Това не е никак малко и не е за подценяване. Затова културно-историческият туризъм трябва да се подпомага и развива. Проблемът с кадрите също е много голям. Много бихме искали да привлечем бесарабските българи да се върнат у нас и да работят в бранша. Обещахме им зелени карти още през март, но управляващите се бавят и нищо не е направено по въпроса. Хотелиерите искат да ги наемат, да ги обучат, за да могат да работят в страната. В момента те се изтеглят от бизнесмени от Германия, Франция, Италия, Гърция и Турция, където минават обучение и работят в техните хотели и заведения. Защо това да не може да стане тук? В момента българската работна ръка в сектора масово се изнася да работи в чужбина, ние не може да запълним това празно място.

- Каква е разликата в заплащането тук и зад граница?

- Ние с Германия и Франция не можем да се конкурираме. Бесарабските българи примерно са готови да работят у нас за 500 долара на месец. От социалното министерство бяха заявили, че трябва да подсигурим по 50 долара на ден, да им дадем и облекло. Ако ние можехме да предложим тези условия, нямаше да изпускаме българската работна ръка. Нямаме против да се вкарва работна ръка от Тайланд, Виетнам, откъдето и да е. Само искаме приоритет да са ни бесарабските българи.

- За кои позиции се търси най-често персонал?

- Най-голям дефицит има на готвачи, сервитьори, бармани, аниматори, камериерки, рецепционисти. Общо взето, във всички сфери на туризма. Над 370 000 българи работят в сектора, разкриват се много нови обекти, които също имат нужда от персонал.

- С колко не достигнаха кадрите в бранша през този сезон?

- Особено в Добрич и Слънчев бряг дефицитът е голям. Бройката не е по-малка от 20 000 човека, които недостигат като персонал по българските заведения и хотели.

- Много чуждестранни туристи вече избягват България като дестинация заради презастрояването по курортите ни. Не считате ли за резонно да се направи същото, което стана в Испания, и доста от хотелите да бъдат съборени?

- Аз обходих цялото Черноморие това лято. Ако говорим за презастрояване, не можем да кажем, че важи за всички курорти. Това не важи за Албена, за Златни пясъци.

- В Слънчев бряг обаче презастрояването е факт.

- Там се настаниха млади хора, които отиват там основно заради веселието. На тях това им харесва. Очаква се този сезон това да е курортът с най-голям оборот. Търсенето налага тези неща. Но да се говори за масово презастрояване на курортите ни не е здравословно. Има вилни селища от затворен тип, със собствена инфраструктура, ресторанти, дискотеки, които дават пример за развитието на този вид комплекси. Има пазар за всичко и търсенето определя предлагането. Най-големият регулатор е свободният пазар.