12.03.2007
Законовият режим на ДДС в туризма е нож в гърба на туроператорите в България, казва изпълнителният директор на "Турекспо-Варна" АД
Интервюто взе Свилена Велчева
(в. Дневник, 08 март 2007 г.)
Стоян Маринов е изпълнителен директор на "Турекспо-Варна" АД, фирма на Варненската туристическа камара, организатор на изложенията "Панаир на туризма и свободното време". Той е завършил "Икономика и организация на туризма" в Икономическия университет във Варна. През 1995-1997 г. е бил изпълнителен директор на "Слънчев бряг" ЕАД. В момента е преподавател към катедра "Икономика и организация на туризма" в Икономически университет - Варна. В началото на годината защитава докторантура по управление на туризма. Автор и съавтор е на над 35 книги и публикации в областта на маркетинга и мениджмънта в туризма.
Г-н Маринов, как ще посрещне туристическият бранш първото европейско туристическо лято?
- Отново като разбунен кошер. С мислен-недомислен, но очевадно неграмотно скроен, законов режим на ДДС в туризма, който е, меко казано, "нож в гърба" на микро-, малките и средно големите туроператори в България. Новост ще е и отблъскващо възпиращият визов режим за македонски, сръбски, турски и други туристи извън ЕС, предпочитащи дестинацията България. Информационният хаос около прословутата "Натура 2000" е пълен. Продължават да изтичат качествените туристически кадри зад граница. Останалото са претендиращи за някаква неясно регламентирана национална представителност браншови и продуктови туристически организации, които с поведението си доказват само, че са изтощени идейно и кадрово, че са се превърнали във визитни картички на своите лидери, че са се вкопчили една в друга, за да не паднат от немощ на ринга. Прибавете и n-тите поред "кръпки" в Закона за туризма. Ето това е бизнес средата на българския туризъм на прага на първото европейско туристическо лято.
Появиха се обаче немалко скептици, които предричат нулев ръст или дори спад на туристите.
- Прогнозите ми са за ръст на общия брой на чуждестранните туристи с над 6% спрямо 2006 г., за сравнително слабо нарастване на пазари като Германия и Великобритания и за високи, над средния като цяло, ръстове на туристопотока от Румъния, Дания, Норвегия, Финландия, Холандия, Словакия, Чехия, Полша. Може би ще реализираме спад в туристическите посещения от Македония, Сърбия, Турция и други подобни емитивни пазари, засегнати от новия визов режим на България.
В последните години се отчитат подобни минимални ръстове на туристите, което държавата приема за успех в сектора. Ясно ли е всъщност накъде върви българският туризъм?
- В периода след 2000 г. българският туризъм се развива възходящо въпреки усилията на политиците да му "помагат". Нищо, че според Националния съвет по туризъм през 2005 г. сме реализирали 11 471 082 нощувки от чужденци в средствата за подслон, докато цифрата за 1985 г. е 18 001 289. Фактите ни задължават да отбележим, че частният бизнес създаде и продължава да създава качествени хотели и ресторанти, и то не само в големите ни морски и планински курорти, но и в останалите туристически места. На тази основа развитие бележат не само морският и планинският ваканционен туризъм, но и културно-познавателният туризъм, деловият туризъм, събитийният туризъм, здравният туризъм. Броят на туристите и на приходите от международен туризъм нарастват ежегодно. Ако някой се съмнява, нека ми намери поне едно свободно легло в качествен хотел в Широка лъка по време на кукерските празници или в Казанлък, Пловдив и Велико Търново по време на празниците на розата. Ако внесем малко повече планиране и разум в териториалното развитие на българския туризъм, ако създадем и поддържаме една по-ясна и константна нормативна база, ако се научим на по-добър маркетинг, то перспективите пред дестинация България ще са добри.
През последните години постоянно се говори за сбърканата политика на държавата в сектора. Би ли се променило нещо, ако имахме още едно министерство - на туризма?
- След промените през 1989 г. единственият период, през който аз съм бил свидетел на някаква туристическа политика, е този между 1997 и 2001 г. Тогава се извърши бърза и цялостна приватизация на туризма. Политиката на държавата след приватизацията не е сбъркана, защото не може да бъде сбъркано нещо, което липсва. Преди избори политиците от всички партии кокетничат пред туристическия бизнес и го ухажват. Пишат се и се подписват меморандуми с браншовите организации. Но нещата с формулирането и провеждането на ефективна туристическа политика не са се случили и трудно ще се случат, защото такава политика може да се прави само от и на масата на Министерския съвет. Ако туризмът няма свой представител на тази маса, дълго ще чака за политика в своя полза.
В туризма са съсредоточени едни от най-големите инвестиции в последните години, има силни неправителствени и браншови сдружения. Защо браншът досега не успя да извоюва достатъчно позиции и лоби на всички властови нива и да наложи исканията си?
- Вярно е, че в туризма влязоха сериозни инвестиции. Не е вярно обаче, че в момента неправителствените туристически организации са силни и авторитетни. Ако бяха такива, нямаше да бъдат толкова много и така разединени. Дори добре работещите и с дългогодишен опит Българска туристическа камара (БТК), Българска асоциация на туристическите агенции (БАТА) и Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) са се снишили, изглеждат объркани и трудно сядат на една маса. Вътре в самите организации има противоречия между "големи" и "малки" бизнесмени, между хотелиери и туроператори, между собственици и наемни работници, между отделни личности на основа "авторитет" и т.н. Дейността на повечето от наличните над 30 организации е плод на инициативността на техния основател, който е лидер и най-често многомандатен председател. Малко от организациите разполагат с консенсусни, дългосрочни визии, цели и стратегии за работа в полза на своите членове. По тази причина се действа "пожарно", което означава прибързано, необмислено и грешно. Примерът е настоящият режим за ДДС в туризма, който до голяма степен е резултат от съветите на браншовите организации спрямо законотворците.
При подобни неправителствени структури и съответното им поведение браншът като цяло не би могъл да изглежда авторитетно пред политиците и не би могъл да има свое лоби на съответните властови нива. Що се касае до българските едри предприемачи в туризма, в процеса на първоначалното натрупване на капитали и преразпределението на държавната туристическа собственост те не бяха заинтересувани от ясни и строги правила. Напротив, те създаваха и имаха своето лоби на всяко от необходимите властови равнища, включително и в браншовите структури, което да обслужва техните частни предприемачески интереси. Сега, след разпределението, нещата са други. Самите големи инвеститори в туризма се нуждаят от ясни правила, стабилна бизнес среда и ефективна държавна политика. Подобни неща биха могли да се постигнат бързо и прозрачно чрез натиск от браншовите организации. За целта представители на едрия капитал се опитват или да овладеят съществуващите или да създадат нови, собствени неправителствени организации. Този процес увеличава хаоса в сдружаването на българския туристически бизнес.
Вие сте част от екипа, разработващ общинската стратегия за туризъм на Варна за периода 2007-2013 г. Какъв туризъм е най-подходящ за тази част от Черноморието?
- Варна като туристическа дестинация следва да разполага с надеждни механизми за устойчива валоризация на своите природни и антропогенни туристически ресурси. Стратегията на туристическите фирми на територията на общината трябва да бъде насочена предимно към предлагането на качествени туристически продукти на една сравнително висока и престижна цена. На тази основа Варна ще се позиционира на международния и вътрешния пазар като "дестинация - статус". С подобен имидж Варна ще привлича туристическо търсене на туристи с висок социален статус, високи платежни възможности и висока потребителска култура. В конкретен аспект Варна има голям потенциал за развитие на високоефективни туристически видове и форми като събитиен, делови, здравен и културно-познавателен туризъм.
Прекомерното застрояване, което се допусна в Слънчев бряг и Златни пясъци, в момента набира темпове в по-малките и все още слабо урбанизирани места по Черноморието. Какво губи и какво печели туризмът от това?
- Няма ясни критерии за прекомерно застрояване. А щом няма критерии, означава, че всичко действително на Златни пясъци и на Слънчев бряг е разумно. Икономическата логика при масовия, нискобюджетен туризъм е, че предприемачът с повече легла печели повече. Не можем да очакваме от предприемачите да правят обратното. Въпросът е в това да не се премине критичната граница, след която свръхпредлагането на легла в едно туристическо място да стане причина за трайно прогресивно намаляване на съвкупната печалба, създавана в границите на разглежданата туристическа територия. След критичната граница следва "почистване на пазара" от легла и прегрупиране на собственост.
Големи надежди за подобряване на туристическата инфраструктура и развитие на алтернативни форми на туризъм се възлагат на структурните фондове. Каква част от европейските средства прогнозирате, че ще успее да усвои браншът?
- Не много голяма, ако браншът и отговорните за фондовете държавни институции останат на настоящото си равнище на компетентност и капацитет за изготвяне и управление на проекти. В това отношение Държавната агенция по туризъм би могла да бъде от голяма полза на туристическия бранш.