СТАНОВИЩЕ
На Държавната агенция по туризъм

І. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

През изминалите години туризмът се утвърди като водещ отрасъл в българската икономика. По размера на валутните постъпления той се оценява като експортен бранш № 1 за България.

Платежен баланс на туризма - България (Януари- Декември 2005 г.).

Приходите от международен туризъм за 2005 г. възлизат на 1 888.2 млн. Евро, което е с +8.13% повече от същия период на 2004 г. Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за 2005 г. са в размер на 802.2 млн. Евро, което представлява ръст от +3.43% спрямо същия период на 2004 г. Нетните приходи (положителното салдо) за 2005 г. от международен туризъм възлизат на 1 086.0 млн. Евро, (+11.9%) спрямо същия период на 2004 г., като за първи път преминават условната бариера от 1 милиард Евро.

Разходите на чуждестранните туристи на територията на страната се равняват на 9 % от БВП за 2005 г.
Туризмът общо - международен и вътрешен формира около 12.5 - 13% от БВП на България.

Чуждестранни туристи в България

Общо 4,837,150 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите) са посетили България през 2005г. Техният брой е с +4.5% повече в сравнение със същия период на 2004г.

Броят на туристите посетили страната с цел почивка и отдих през 2005 г. е 4,090,421, което е с +2.0% спрямо съшия период на 2004 г.

Създаване на работни места.

В България в туризма работят пряко над 170 хил. души. Косвената заетост предизвикана от туризма в другите отрасли на икономиката свързани с туризма като селско стопанство, транспортни услуги, добивна индустрия, търговия, промишленост, електроенергия, хранително-вкусова промишленост, строителство и др. за 2005 г. по експертна оценка възлиза на около 300 хил. работни места. Цялостният ефект от туризма за заетостта в страната е осигуряването на около 470 хил. работни места т.е. около 14.4 % от заетото население.

Въпреки че наема голям брой високо квалифицирани кадри, туристическият сектор също така е източник на заетост за по-ниско квалифицираните.Той спомага за социалната интеграция на младите хора като им осигурява техния първи професионален опит. Сектора дава възможност на много родители, студенти, селскостопански работници и др. мобилността да работят на непълен работен ден, което им позволява да изпълняват другите си задължения.

Развитието на туризма във вътрешността на страната води до намаляване на миграцията и емиграцията на младите хора, снижаване нивото на безработица и увеличаване благосъстоянието на местното население.

Туризмът е значителен доставчик на чуждестранна валута.

Разходите на чуждестранните туристи според Световната Организация по Туризъм представляват "невидим износ" за приемащата страна. Всички продукти и услуги, консумирани от чуждестранните посетители са експортни. При употребата им се избягват разходите за разпространение и транспорт до други пазари. Международният туризъм не само осигурява чужда валута, но и разпростира покупателна способност из цялата посетена държава.

Освен че има съществен директен принос към националната икономика туризмът влияе и върху развитието на широк кръг от други сектори на икономиката:

• Сектора на доставчиците: транспорт, промишленост, строителство, реновация, вътрешен декор, производство на селскостопанска продукция и хранителни стоки;
• Свързани дейности: спортни, културни посещения, обиколки, екскурзии и др.
• Други сектори, които не са типично туристически ориентирани, но се облагодетелстват от потока от туристи: магазини и бутици от всякакъв вид, занаятчийство, фризьорски салони, аптеки, парфюмерии и др.

Туристическия сектор повече от всеки друг насърчава предприемачеството.

Сектора на туризма и пътуванията обхваща някои много големи фирми - такива като определени авиокомпании, хотелски вериги и др. В същото време той основно е доминиран от малки и средни по големина предприятия. В Европа има около 1,500,000 туристически предприятия, 99,95% от които могат да се опишат като малки и средни по размер. Около 95% от тях наемат по-малко от 10 човека. Много от тези малки фирми са частна собственост и са частно управлявани.

Туризмът спомага за културния обмен между различните народи.
Туризмът допринася за разпространението на културното и историческото наследство на нацията, за съхраняване на традициите, за запазване на разнообразието на националната кухня и занаяти.

Туризмът играе съществена роля за хармоничното развитие на обществото. Той може да се превърне в един от ключовите сектори за просперитета на населението и икономическото развитие в различните региони на страната. България притежава най - важните условия за развитие на туризма на международно ниво - изключително красива и разнообразна природа, благоприятно географско положение, древна култура и гостоприемен народ. Но туризмът се сблъсква с много силна конкуренция извън България. За да бъде конкурентно способен на международния пазар, той не трябва да бъде натоварван с високи данъци.

ІІ. КАК СЕ РЕГУЛИРА В МОМЕНТА

Сега действащия Закон за ДДС (ЗДДС) в България е напълно хармонизиран с изискванията на Директива 6 на Европейския съюз по отношение на облагането на туристическите услуги, регламентирано в Глава 21 - Доставка на туристически услуги. Туроператорите и туристическите агенти се облагат с ефективна ставка от 7 % за туристическите пакети продавани в чужбина.

Дадена е възможност на туроператорите и туристическите агенти да избират между две схеми за облагане на туристическите услуги:

• Едната е маржовата схема при която на облагане подлежи маржа или положителната разлика, между сумата, която туроператора или туристическия агент е получил от клиента и тази която е платил за доставката на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко. При тази схема, когато туроператорът или туристическият агент извършва продажби на туристически пакети в чужбина има право на 65 на сто от данъчния кредит за получените доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, а данъчната основа е 35 на сто от маржа.
• Втората схема е тази при която туроператорите и туристическите агенти се облагат по общия ред, като при продажбата на туристически пакети в чужбина, данъкът се начислява на 35 на сто от данъчната основа.

Хотелиерите също се облагат с ефективна ставка от 7 % за продажбите на чуждестранен туроператор на основни туристически услуги, които са част от организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист. Данъчната основа при тях е 35% от данъчната основа, определена по реда на глава шеста от ЗДДС.

При тази схема на облагане ставката от 7% за туристическите услуги се отнася само за организираните чуждестранни туристи т.е. тези които пътуват чрез туроператори. Неорганизираните чуждестранни туристи, както и българските граждани се облагат със ставка 20%, което по своята същност е вид дискриминация. Следва да се има предвид и обстоятелството, че цените за българските граждани ползващи услугата "настаняване" вече бяха повишени със влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма (ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г.) през м. декември 2005 г. след премахването на двойните цени за български граждани и чужденци.

Ставката за ДДС в размер на 7 процента за туристическите пакети продавани в чужбина е на равнището на ставките в повечето европейски страни.(виж Приложението)

ІІІ. КАК ЩЕ СЕ РЕГУЛИРА ОТ 01.01.2007 г.

С предвижданите изменения на Закона за ДДС се въвежда единна ставка от 20% и се премахва правото на избор. Туроператорите и туристическите агенти следва да прилагат специалната схема за облагане на туристическите услуги т.е. маржовата. При нея на облагане подлежи маржа или положителната разлика, между общата сумата, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или от трето лице за доставката и сумата която е платена или ще бъде платена за доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко. Туроператорът или туристическият агент няма право на данъчен кредит по отношение на доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които туристът се възползва пряко и които са с място на изпълнение на територията на Общността.

ІV. ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ

Предвижданите изменения за повишаване на ставката от 7% на 20% за туристическите пакети продавани в чужбина ще засегне сегмента на организирания туризъм, като се очаква покачване на цените на пакетите с 10-13%.

В резултат на нарушаването на съотношението "качество/цена" се прогнозира спад в броя на организираните туристи с около 20%. Възможно е процентите на спад на някои структуроопределящи пазари, като немския, английския, скандинавския и руския да са значително по-високи.

По-малко туристи означава по-слаб сезон, по-малко приходи за фирмите, намаление на броя на работните места. Намалените приходи на туристическите фирми означават забавяне на темповете на повишаване на качеството на базата, забавяне на инвестициите и затруднения при изплащане на получените кредити от банки за покупка на земя, строителство, модернизация и т.н.

Потенциалното намаляване на организираните чуждестранни туристи ще рефлектира в намаляване на приходите по това перо в платежния баланс с около 240 млн. Евро.

Този спад ще доведе и до намаление в броя на заетата работна ръка в туризма - хотели, ресторанти, туроператори и туристически агенти.

По-малкият брой туристи ще се отрази и в намаляване на приходите и заетостта и при свързаните с туризма отрасли, като селско стопанство, транспортни услуги, търговия, строителство, занаятчийство и други сектори на националната икономика, обвързани чрез междинни доставки с туризма. Всичко това, от своя страна, ще намали съответно постъпленията от други данъци, в това число от данък върху доходите, корпоративен данък, патентен данък, данък сгради и др., и ще рефлектира върху общата сума на данъчни постъпления в бюджета.

Туристическата индустрия работи в силно конкурентна среда. Един от основните критерии при избор на дестинация е съотношението качество-цена.

Търсенето на туристически ваканции е високо еластично към цените, което означава че малка промяна в цените може да доведе до несъразмерна т.е. прекомерно голяма промяна в търсенето. Това рефлектира върху броя на туристическите продукти които се третират от купувачите като взаимно заменими т.е. ако един хотел увеличи своите цени туристите просто ще се насочат към друг хотел или ако туристическа дестинация увеличи цените на ваканционните си пакети купувачите просто ще се пренасочат към друга подобна дестинация.

При организирания туризъм следва да се има предвид че:

• потребителите имат значителен избор на дестинации и видове почивки.
• дори незначителна промяна в цената на пакетите е възможно да причини значително пренасочване към други дестинации.
• досегашният успех на българския туризъм се дължи главно на доброто съотношение цена - услуга.

Независимо от глобалния си размер и растеж туристическата индустрия е изненадващо крехка. Причините за това включват:

• голям брой от малки оператори,
• мода и краткотрайност на туристическия продукт
• непредсказуемост на търсенето
• сезонност на повечето дестинации и пазари

Поради тези и други причини някои сегменти от бизнеса от туристическата индустрия имат един от най-високите нива на фалити от всеки друг сектор.

V. ЕВРОПЕЙСКАТА ПРАКТИКА

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Според директивите на Европейския съюз съществува задължителна стандартна ставка за данъка върху добавената стойност и тя не може да е по-ниска от 15%.

Освен стандартните ставки по ДДС, в Европейския съюз съществува възможност и за въвеждане за някои определени стоки и услуги на по-ниски ставки. Тази практика се прилага в повечето страни от Европейския съюз за облагане на храни, вода, лекарства, книги, списания, транспортни услуги, хотелски услуги, ресторанти, театрални представления и др.

В страните - конкуренти на българския туристически продукт са въведени диференцирани ставки на ДДС в туризма, като те важат за всички туристи - организирани и неорганизирани, местни и чуждестранни. Ставката за облагане на хотелските услуги варира от 3% в Люксембург до 25% в Дания, като в повечето страни с развит туризъм е на равнището между 5-10%, включително и в новоприетите страни-членки. Така например ставката за хотелиерите в Гърция е 9%, в Испания - 7%, в Португалия - 5%, във Франция - 5.5%, в Италия - 10%, Чехия - 5%, Латвия - 5%, Полша - 7%, Малта - 5%.
( Справка: Приложение)

VІ. ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Във връзка с гореизложеното предлагаме:

ПЪРВИ ВАРИАНТ

1. Въвеждане на диференцирана ставка за ДДС не по-висока от 7% за хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти. Предлагаме тази ставка да се отнася както за чужденци, така и за български граждани.

   Предложеният текст ще доведе до хармонизиране на ставката по ДДС за хотелиерските и ресторантьорските услуги с тези от повечето страни, членки на Европейския съюз, както и с основните ни конкуренти.

   Тъй като продуктът на българските хотелиери и ресторантьори се предлага на чуждестранния пазар посредством туроператори и туристически агенти предлагаме ставката за тях също да бъде 7%.

   Въвеждането на диференцираната ставка за българските граждани ще понижи цените на туристическите услуги за тях и ще ги стимулира да почиват в български курорти. По този начин ще се намали износа на национален доход и ще се увеличи положителното салдо на платежния баланс.

   При прилагането на диференцираната ставка не би следвало да има затруднения при администрирането на данъка, тъй-като и в сега действащия Закон за ДДС има разпоредби които позволяват начисляването на диференцирана ставка и това не е довело до затруднения за данъчната администрация.

   Въвеждането на диференцираната ставка ще допринесе за намаляване на причините за бизнеса, касаещи присъединяването му или оставането му в сивата икономика.

2. Запазване на възможността на туроператора или туристическия агент да избира дали да прилага специалната схема за облагане на доставките на туристически услуги или да прилага общите разпоредби на закона.

   Тъй като икономически не съществува разлика между двата на начина на облагане на туристическите услуги, запазването на право на избор ще позволи на туроператора или туристическия агент да прилага схемата на данъчно облагане, която в най-голяма степен отговаря на неговите потребности и характера на дейността му.

ВТОРИ ВАРИАНТ

1. Въвеждане на диференцирана ставка за ДДС не по-висока от 7% за хотелиерите и ресторантьорите. Предлагаме тази ставка да се отнася както за чужденци, така и за български граждани.
2. 2. Продажбата от туроператор или туристически агент на организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист, на чуждестранно лице да се счита за износ и да се облага с нулева ставка.

ТРЕТИ ВАРИАНТ

Запазване на сега действащия режим по ДДС за хотелиери, туроператори и туристически агенти, като се включат и неорганизираните туристи и българските граждани.

   По наше мнение, с оглед съобразяването с европейската практика и по-нататъшното развитие на туризма в България, най-подходящ е първият вариант.