Гръмнах новата наредба, защото тя убива бизнеса. Ще браня пушачите с черешово топче

- Стрелбата по-скоро беше символична и изразяваше не само моето недоволство, но и на всички останали колеги, срещу новата наредба, която убива бизнеса ни. С ограничаването на пушенето не се дава възможност на хотелиерите и ресторантьорите да работят при нормални условия и да спазват законите. Решихме да стреляме с черешовото топче, за да покажем, че в действителност наредбата убива в преносния смисъл работата на всички от нашия бизнес. Не искахме да обидим никого, а само да изразим отношението си към новото ограничение, което ни се налага съвсем неочаквано.

- Никой не ни потърси и никой не ни попита, въпреки че тази наредба е направена точно за нас, хората от бранша. Правителството я наложи едва ли не за няколко часа и ни изненада абсолютно неподготвени. Може да се наложи голяма част от нашите колеги да затворят заведенията и хотелите си, ако нямат свободни пари за преустройство. Би трябвало още при подготвянето на наредбата да се допитат до хора от бранша или до хотелиерската и ресторантьорска асоциация, за да можем заедно да решим как да изглеждат ограниченията за пушачите. По принцип аз не съм против законите и съм съгласен с тяхната строгост, стига те да са адекватни и написани навреме. Знам какво става с един бизнес, когато той се развива в среда на беззаконие и когато се работи без нормативни актове. След като сме тръгнали за Европа, трябва да спазваме всичките закони, които се прилагат и там, но те да бъдат приемани в България навреме.

- В наредбата почти няма никакъв срок. Трябваше едва ли не за седмица-две ние да преоборудваме всичко. Влагайки немалко средства, за да продължим да работим. В същото време в новата наредба има изключително много неточности. Например никъде не става ясно как едно семейство, в което единият е пушач, а другият не е, ще вечерят заедно на една маса в ресторанта. Едва ли не ние ще трябва да разделим двама влюбени, за да може единият да пуши спокойно. От друга страна, някак си не върви, докато си стоиш на масата и вечеряш, униформен полицай с инспектор от ХЕИ да дойдат и да ти кажат "Защо пушиш?". Полицаите не би трябвало да следят пушачите, а да се занимават с престъпниците. В същото време не виждам защо трябва някой пушач, който е хванат от инспектор на ХЕИ да дими на забранено място, да му даде личната си карта. Всички знаем, че този документ сме длъжни да предоставяме само на униформени служители. Необходимо ли е да разделяме хората в момент, в който вървим към обединяване на нацията. Може да се окаже, че ще бъдем принудени да разделяме българите на пушачи и непушачи. Това малко прилича на дискриминация. Едва ли не следващата стъпка на правителството може да се окаже, че е искане да разделим ресторантите и хотелите по етноси. На единия етаж - българи, на следващия - арменци, роми и др. След като сме тръгнали за Европа, не можем да разделяме хората по какъвто и да е признак.

- Наредбата по принцип не е лоша. Самият аз съм непушач и мразя цигарите до дъното на душата си. Преди много години съм пушил, и то немалко, но имах достатъчно воля да скъсам с този вреден навик. Сега най-много се отвращавам, след като вечер се прибера вкъщи, дрехите ми да миришат на цигарен дим. Но след като има наредба и тя трябва да се прилага, въпросът е да намерим начин как тя да се впише в бизнеса, така че да му помага, а да не му пречи. На първо място трябва да бъде въведена най-малко след една година гратисен период, дори и повече. Освен това наредбата не трябва да важи за малките заведения като кафенета, механички и други подобни, каквито във Велико Търново има най-много. Забраната трябва да е в сила само за големи ресторанти, които могат да се преградят и да се отделят сепарета за пушачи и непушачи. Сега се оказа, че хората са имали някакви пари, заложили са си апартаментите, за да отворят едно кафене. Направили са си сметката, както трябва, и в един момент правителството им казва: дайте още пари за преградни стени, за вентилатори и друга техника за изсмукване на дима, която никак не е евтина. Излиза, че ние трябва да дадем още пари, а в същото време да си изгоним и клиентите. Защото всички, които ходят на кръчма, пушат. Остава ни един изход - да затворим и да фалираме.