Интервю с Тодор Янакиев

03 Февруари 2013г.
Търговище
Он-лайн вестник www.targovishtebg.com

Трябва да действате. И трябва да сте готови да се провалите. Ако ви е страх от провала, няма да стигнете далеч.

Това е мисъл на Стив Джобс, която нахлува в главата ми, малко преди срещата ми с новото „лице" на Търговище в неговия ресторант - сърцето на града. И макар да се познаваме от години, респектът към неговата личност и това, което е изградил през годините, е голям. Предусещайки вълнението ми, той „разчупва" леда с късметчето, придружаващо чашата с ароматно кафе. „Модерно е това, което сам носиш, а не това, което другите носят", прочита, смеейки се Тодор Янакиев. „Слънчев оптимист", минава през ума ми и неусетно се отпускам, завладяна от приятната атмосфера, уюта и спокойствието на заведението. Интересна личност, човек-работохолик и истински лидер, който е успял да се задържи толкова години на гребена на вълната, може би, заради постоянния си стремеж към усъвършенстване и иновативност. Мисля си - колко му приляга късметчето от кафето!

Собственик на редица заведения - Хотел-механа „Еревишка чешма", ресторантите „Нова Мизия" и „Ловна среща", кафе „Стил" и Дом на архитектите във Варна, член на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, член на Балканската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, председател на Управителния съвет на „Местно туристическо сдружение - Търговище", председател на училищното настоятелство на Професионална гимназия по туризъм и хранително-вкусови технологии "Алеко Константинов" - гр. Търговище.

В „Лицата на Търговище" - Тодор Янакиев.

Г-н Янакиев, казват, че всяко заведение прилича на своя собственик. Така ли е според Вас?

Абсолютно! Собственикът изявява своята душа чрез интериора на заведението, а оттам вече то си подбира съответните клиенти. Клиентите предпочитат това заведение, с което нещо ги свързва. Може да се каже, че съм вградил душата си тук. Когато разбрах, че ще подпиша договор с банката за наем на стария ресторант, разбрах, че не мога без заведение. Ресторантьорството е моят начин на живот и съм отдал цялата си енергия, ентусиазъм, сили, умения и професионализъм на това.

Първото усещане, когато човек влезе във Вашия ресторант, е, че е попаднал в сърцето на Търговище. На какво се дължи посещаемостта взаведението?

Това се дължи изключително на голямото ми уважение към клиентите. Аз се поставям на тяхно място - добре знам, че всеки ден трябва да се яде и, освен вкуса, който трябва да имат ястията, цената трябва да бъде достъпна за голям кръг хора. И с това постигаме доста голяма посещаемост, особено на обяд. Това, че не се пуши в заведението, не е кой знае каква пречка. Разбира се, че влияе, но такива са законите и ние трябва да ги спазваме. А и според мен - в едно заведение за хранене не е необходимо да се пуши.

„Ако човек напредва уверено в посоката на своите мечти, той ще се срещне с успеха неочаквано, в най-подходящия момент", е казал американският писател и философ Хенри Дейвид Торо. Вие сбъднахте ли своята най-голяма мечта?

Още не съм, но я преследвам! За това трябва много труд, много усилия, много години, но при едно постоянство, надявам се да я осъществя!

Вие сте човек-новатор, ценител на лукса и изкуството. Разкажете - какъв бяхте като дете? И как съдбата предопредели избора Ви?

Аз съм роден в кюстендилското село Фролош. Моите родители гледаха тютюн и имаше много работа.Така да се каже - още преди да проходя, ми намираха работа. Нижехме тютюна, правехме бали, редяхме калъпчета... После, докато завърша осми клас във Въбел, също работех в селското стопанство. Бях се влюбил в земеделието и исках да уча в селскостопански техникум. Но така стана, че зам. директорът на Механотехникума - наш комшия, ме пренасочи да уча електротехника. Завърших техникума и започнах да работя по тази специалност. Бях енергетик на летище - Търговище 12 години, но явно съдбата ми е била такава - да стана ресторантьор. Там имаше един ресторант, остана без управител, а аз за обща култура бях завършил един курс за сервитьори, и случайно ме приеха - да помагам в ресторанта. От летището като излетях и... кацнах в „Космос"! Много хора в Търговище знаят, че това беше едно много хубаво заведение. Тогава имаше една такава инициатива - „Героят винаги е в строя!", и трябваше да кръстим нашата бригада на някого. И аз откъде пък се сетих - я кръстихме на първия немски космонавт Зигмунд Йен. На един световен симпозиум на космонавтите в София Йен покани цялата наша бригада в културния център на Германия и ни представи пред всичките си колеги. За него беше голямо удоволствие това, че в България има бригада на негово име. Беше ми обещал космонавтите да идват един по един в Търговище и да засаждат елхи в един парк. Но настъпиха промените и ние трябваше да се променим. И се променихме! Получих няколко предложения за работа от директора на Балкантурист, но отказах, тъй като не се чувствах достатъчно готов. Завърших курс за управители на заведения за обществено хранене във Варна, а след това и туристически мениджмънт със следдипломна квалификация към ВИНС - Варна. Едва тогава добих куража и вече откликнах на предложението да започна в ресторант „Мизия". Балкантурист тогава беше най-реномираната система в туризма, една от водещите в световен мащаб. България печелеше страшно много и моето голямо желание, дай Боже, отново да се върне на това ниво - да печели от туризма. Защото всички дадености са налице, а липсва организацията. Бъдещето на България е в земеделието и туризма! Нали от малък си мечтаех, че ще се занимавам със земеделие... Горд и щастлив съм, че в това отношение и в Търговище има знакови имена като например Божидар Митов - един всеотдаен човек в тази област.

Г-н Янакиев, Вие сте награждаван многократно. И все пак кой е най-големият Ви успех?

Най-големият ми успех е, че миналата година нашият ресторант беше награден за ресторант наБългария с българска национална кухня, т. е. класически ресторант. Спомням си, че, когато комисията дойде да види заведението, да се запознае с кухнята, с менюто, за първи път в целия ресторант с над 250 места, по обяд нямаше място къде да седнат петнайсетте й членове! Те останаха доста учудени как е възможно в днешно време да има толкова много хора. А иначе, през 1998 г. бях избран за ресторантьор на България. Тогава имах обект на Златни пясъци, на Камчия. По моя инициатива беше вече създаден и „Рай", където бях вложил изключително много усилия и енергия. Не успях в приватизацията, но сега искрено се радвам, че нашият град разполага с един уникален комплекс „Белият кон - Рай". Той е знаков за Търговище и мисля, че е едно от най-хубавите места в България.

Не виждам завист...

Не, няма завист при мене! Опитвам се да помагам на колегите, никога не им подливам вода, никога не съм се опитвал да открадна от персонала им... Успехите не се постигат по този начин! Кадрите трябва да се създават, а не да се намират наготово.

А разчитат ли на Вашите съвети по-младите Ви колеги или прохождащите в този бизнес?

От много места в страната ме търсят да обучавам кадрите им, но в Търговище не се отнасят за съвети към мен. Бих казал, че съм по-популярен в Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите, отколкото тука, в Търговище. Тук има една завист, която не е необходима. Напротив - трябва да сме сплотени и да си помагаме, защото в крайна сметка Търговище не се определя от едно заведение и от един хотел! Обликът на града се дава с всичките заведения и, ако тяхното ниво е високо, и градът ще има висок имидж в национален план. Така че, на който мога - помагам винаги, но различните хора го оценяват по различен начин.

С кои известни личности Ви срещна професионалниятпът?

За досегашния ми успех в ресторантьорството имат значение контактите и хората, с които се познаваме... Веселин Маринов, например, не прави концерт в Търговище, без да ми се обади! Стари приятели сме с него. Почти всички изпълнители са гостували при нас, без Лили Иванова и Георги Христов. Общувал съм с много политици - с президента Първанов, Костов ме беше канил на кафе, Стоян Александров, със Станишев сме разговаряли, с Румен Овчаров, с Бойко Борисов също сме имали разговори... Много приятно ми стана, когато наскоро тук дойде да обядва руският консул от Русе.

И накрая - щастлив човек ли е Тодор Янакиев?

Все още - не, защото не съм постигнал достатъчно в професионален план, и да - щастлив съм, защото имам четири прекрасни деца!