Участниците в най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа SeeMe дискутираха темата за авторското право и лицензирането

В рамките на петото издание на Музикалната конференция за Югоизточна Европа SeeMe, която се проведе в София от 16 до 18 септември т.г., се проведоха интересни дискусии, работни срещи и сесии, които представиха нови идеи, обмяна на опит и демонстрации на нови технологии. Най-голямата музикална конференция в Югоизточна Европа събра десетки представители от индустрията, професионалисти от България, Югоизточна Европа и Северна Америка.

Сред световните музикални лидери, които споделиха своите виждания за музикалната индустрия бяха Пеле Лидел (Pelle Lidell), A&R Executive за Европа – Universal Music Publishing Group; Стивън Бъд (Stephen Bud) – основател и член на Управителния съвет на Форума за музикален мениджмънт, Великобритания (The Music Managers Forum). Основател на Stephen Budd Management. Директор на Channelfly Group,която включва the Barfly Clubs, The Fly Magazine и SuperVision artist management; Скот Коен (Scott Cohen) – основател на The Orchard – независим музикален и видео дистрибутор, специализиран в цялостни дигитални стратегии за собственици на контент; Марк Бери (Mark Berry) – канадски музикален продуцент с 36 международни златни и платинени награди за албуми, председател на Attack Media Group; Роб Маршал (Rob Marshall) – мениджър развитие на дигиталния бизнес за Sony Music International; Араш Ширази (Arash Shirazi) – основател и мениджър на Bullit Bookings; Петер Шмид (Peter Smidt) – отговорен за износната европейска политика в Buma Cultuur, съорганизатор на Noorderslag, EuroSonic и организатор на семинара Noorderslag , ежегодния Ден на музикантите и Amsterdam Dance Event, Jazzdag и Toonzetters, член на борда на Европейския музикален офис (European Music Office) и е един от инициаторите на Европейския план за подкрепа на турнетата (European Tour Support Plan – ETS) и Европейската програма за обмен на таланти (European Talent Exchange Program – ETEP); Лаури Рехард (Lauri Rechardt), консултант на IFPI – асоциацията, представляваща световната звукозаписна индустрия, партньор в адвокатската фирма Procope&Hornborg в Хелзинки и др.

Заедно с колегите от много страни те споделиха с участниците в SeeMe отговори на ключови и важни за индустрията въпроси, свързани с финансиране на музикални проекти, продаване на повече музика онлайн, защита на интелектуалните права, работата в колективните общества и заплащането на артистите, продуцентите и авторите и много други.

Лаури Рехард от IFPI участва в първата дискусия „Авторско право и лицензиране", която се проведе през втория ден на конференцията в столичния хотел „Хилтън”. Г-н Рехард представи тенденцията за приходите в световен мащаб за музикалната индустрия и отправи критики към новия законопроект за промени в Закона за авторското право и сродните му права. В дискусията свои мнения по темата изказаха Георги Дамянов - директор на дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата, Ина Килева - изпълнителен директор на „Профон", Мариана Лазарова - Copy БГ, Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО, Магдалина Тодорова – „Мюзикаутор”. От името на BAHA в дискусията взе участие доц. д-р Соня Алексиева, член на УС на БХРА и член на учредителния комитет по създаването на алианса.

В. „Новинар”
22 септември 2010 г.

Интервю на Димитър Николов

Георги Дамянов: Google Books също нарушава авторски права

Туризмът вече ще плаща за музиката в хотели и ресторанти, казва експертът

На конференция на музикалния бизнес в София преди седмица финландският специалист по авторско право Лаури Рехард отправи критики към новия законопроект за промени в Закона за авторското право и сродните му права. Той ще бъде внесен за разглеждане на първо четене в комисията по култура в Народното събрание днес. Сред промените, които са залегнали в проектозакона, е и отмяната на чл. 26, който регулираше начина, по който авторите на произведения на изкуството получават компенсации от собствениците на копирна техника. Предстоят промени и в чл. 40, за да се наложи по-строг контрол върху дейността на дружествата за колективно управление на авторски права в България. „Новинар” се свърза с Георги Дамянов – шеф на дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерството на културата, за да разясни смисъла на промените в закона.

- Лаури Рехард отправи критики към новия закон за авторското право заради отмяната на член 26. Защо се налага тя?

- Доколкото знам, днес с комисията по култура ще се срещнат представители на европейски сдружения за авторски права. Те ще изложат своите виждания по въпроса.

Министерският съвет реши да отложи въобще гледането на тази точка – за компенсациите от копирна техника. След това с второ решение отмени член 26. Затова в момента има едно междинно състояние в законопроекта. Член 25, в който е записано правото на авторите да ползват компенсации от копирна техника, се запазва. Но чл. 26, който сочи механизма, по който да се събират отчисленията, отпада. Затова предстои да се реши дали ще го има, или не този член. Ако бъде отменен, трябва да се заличи и чл. 25.

Но тогава възниква проблемът как ще се компенсират авторите за свободното ползване на техни произведения. Трябва да се измисли някаква друга такса или механизъм.

Мотивът на Министерския съвет да отложи приемането на този член беше, че се очаква едно решение на Европейския съд в Люксембург. В момента се гледа спор между испанска компания, която произвежда информационни носители, и испанското дружество за колективно права. Но там въпросът е не дали ще има компенсация, а в какъв размер да е тя. Просто правителството ще изчака това решение и тогава ще се реши какво да се прави с чл. 26 в нашия закон. Друг е въпросът, че досега този член не е работил. По много причини. Ние два-три месеца преди последните промени имахме съставени работни групи и разговаряхме с бизнеса и с дружествата на авторите. Мисля, че макар и доста трудно, успяхме да стигнем до общо становище, че компенсации трябва да има. Размерът, който трябва да се плаща, е 1-1,5 на сто. Бизнесът го прие, макар и да смятат, че и това е много.

- Тоест очаква се да има компенсации за копирна техника и в новия закон?

- Засега се чака решението на Европейския съд. Парламентът, ако реши, може да възстанови чл. 26. Но по принцип ние имаме готовност.

- Какви са другите насоки, в които се променя законът?

- Променя се чл. 40. Той засяга дейността на дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Това се наложи от факта, че по сегашния режим всяко юридическо лице, което реши да се регистрира в съда като дружество за колективно управление, може да го направи. А ние в Министерството на културата можем само да регистрираме, без да взимаме никакво отношение. При нас има 32 регистрирани дружества, а реално работещите са 5 или 6. Една от целите на тези промени беше да се избегне това регистриране на кухи и неработещи дружества, които пречат на работата на реалните.

- Ще се разрешат ли споровете между дружествата и бизнеса?

- Втората причина за промяна бяха споровете между правоимащи и ползватели за тарифите. Няколко са примерите. Имаше спор между туристическия бизнес и дружествата за авторски права. Спореха и радио- и телевизионните организации, обединени в АБРО и ПРОФОН. Очевидно е, че по сега действащата нормативна уредба няма механизъм, по който тези спорове да бъдат уредени. И процесът на изплащане на възнаграждения се забавя. Спорът между АБРО и ПРОФОН продължава вече втора година и не се осъществяват плащания към дружествата. Това пречи на нормалния процес на работа.

С новите промени към министъра на културата се създава една комисия. Тя обаче ще се намесва при уреждането на такива спорове само ако не се е стигнало до споразумение преди това. Ние много добре осъзнаваме, че авторско-правните взаимоотношения са частно право. Ние в тях няма какво да се месим или да определяме размери на тарифи. Но понеже практиката показва, че все още двете страни не могат да достигнат до решаване на въпроса се налага някакъв механизъм. Той не е измислен от нас. Контролни органи съществуват и в Европа.

Ние вече имаме пример как функционира този механизъм. 2-3 месеца продължиха преговорите между ПРОФОН, МУЗИКАУТОР и туристическия бизнес. МК заедно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма участваха като посредници. Успяхме да достигнем до едно рамково споразумение, което да уреди използването на музика на публични места – хотели, ресторанти. Подписаха го през юни, а първата вълна от сключени договори – около 180, вече е налице. Това показва какво става, когато има намеса на държавата в положителния смисъл. Нищо страшно няма, ако в един спор се намеси арбитър. Защото иначе едните излизат в медиите и казват, че другите не им плащат и са пирати. Другите говорят, че правоимащите са алчни и се опитват да крадат. Това разваля имиджа и на двете страни.

- Ще има ли по-строг контрол върху дейността на дружествата?

- Третият момент, който налагаше промяна в чл. 40, беше нуждата от някакъв поглед върху работата на тези дружества. Не искам да кажа контрол. Това също го има като практика в цяла Европа. Единствено в България дружествата са оставени да правят каквото те желаят. Това не може да е така.

Сега мнението за повечето от тези дружества е, че събират пари, купуват апартаменти, коли и живот си живеят. Аз не подозирам никого, че върши нередности, но е хубаво да има един поглед върху тяхната дейност.

- Има ли тенденция да се събират по-редовно отчисления за авторски права?

- Разбира се. Някои казват, че системата на авторското право не работи в България, но не е така. Фактите показват друго. Всяка година постъпленията в най-големите дружества се увеличават с 10-20 процента. Разчитаме, че тези рамкови договори, които сега ще станат факт и с туризма, и с АБРО, ще донесат по-големи приходи.

Да, приходите които се събират, са по-ниски, но то у нас всичко е по-ниско. И заплатите, и цените в заведенията, и рекламните цени. Така че парите са на нивото на нашето икономическо състояние.

- Възможно ли е в Закона за авторското право да се регулира дейността на електронни библиотеки като Chitanka.info?

- За Chitanka.info нещата не стоят толкова просто. Първо, не е необходима специална регламентация за тези библиотеки. Или авторът разрешава използването на неговото произведение, или не. Ако почнем от самото начало - какво значи да имаш авторско право? Това значи, че ти можеш да ползват създаденото от теб произведение по начина, по който ти решиш. Или да дадеш съгласието си друг да използва това произведение. Авторът трябва да даде разрешение на този, който прави тази библиотека, да качи неговото произведение в интернет. Това е правомощие на автора и то е записано в член 18. Ако ще правим електронна библиотека, нека я правим според закона. Нека всички автори и издатели, на които авторите са отстъпили своите права, да дадат съгласието си тези произведения да бъдат качени в интернет. Тогава няма проблем това произведение да стане достояние за всеки, който иска да го чете.

Бих казал, че дори примерът на Гугъл с Google Books, който е световният лидер в това отношение, не е добър, защото и те нарушават авторски права. Гугъл отначало тръгнаха с идеята да качат произведения само на американски автори, които са вече с погасени права и със съгласието на съответните издатели. Но после преминаха към качване едва ли не на световната литература. И когато се надигна вълна от недоволство, най-вече в Европа, тогава Гугъл реши, че авторите, които не искат техните книги да бъдат качени, трябва да изпратят съобщение и те ще бъдат свалени. А тези, които не изпратят, ще им бъдат платени 60-70 долара. Безспорно, ако го погледнем от интернет гледна точка, това, което прави Гугъл, е световно постижение. Качва световното литературно наследство в интернет. Но от авторско-правна гледна точка това е нарушение. Простият въпрос е един – дал ли е авторът или неговият издател съгласието си, или не. Ами да качат всичко, което е с погасени авторски. Всичките произведения на автори, за които са изтекли 70 години от тяхната смърт. Това са страшно много произведения. Много от тях са класика. Но те искат да качат и книги, които са защитени от авторското право. Не считам, че авторското право спира прогреса на човечеството и развитието на интернет. То е създадено, за да могат наистина талантливите да имат средства да създават блага.

- Българинът започва ли повече да разбира това?

- Не. Като чета по форумите в интернет, ГДБОП едва ли не беше обвинена в смъртни грехове, че е лишила хората от това да четат. Но аз пак казвам, в края на краищата, както едно произведение си има собственик, така и една лека кола. Можеш ли ти да вземеш чужда кола и да я дадеш на някакви хора да я ползват, защото така си решил.

Друг е въпросът, че трябва да се намерят и някакви работещи модели на легално предлагане.

Материалът е публикуван и в рубриката "Пресата за нас"