„Хазартната дейност: природа, български измерения и социални проекции”

Хазартът в България е елемент на развлекателната индустрия, а неговата актуалност в последните години нараства с превръщането му в самостоятелен бизнес, задоволяващ специфично индивидуално предпочитание.

Основната идея на монографичното изследване „Хазартната дейност: природа, български измерения и социални проекции” на д-р Георги В. Георгиев е, че българските измерения на хазарта и неговите социални проекции са израз на присъщите му функции и следствие от развитостта на неговата мрежа, качеството на обслужването, надеждността на фискалния механизъм, състоянието на нормативното му регулиране и подобряване на контролната дейност. Но в същото време и на информационното осигуряване, на повишаване на квалификацията на персонала, а в последните години – и на интензивното му вписване в европейското и световното хазартно стопанство, на основа на интензивната мобилност на населението.

Авторът доказва с факти няколко основни позиции: че хазартната дейност не е само негативно стопанско явление, а бизнес като всеки друг, което потвърждава и световният опит. Създаваното в хазарта удоволствие (социално-потребителска функция) е израз преди всичко на качеството на обслужването. Намаляването на безработицата чрез хазартната дейност (социално-трудова функция) е в пряка зависимост от нарастването на мрежата от хазартни предприятия. Увеличаването на субсидиите от хазартната дейност (социално-инвестиционна функция) за социокултурния сектор е резултат на действащия фискален механизъм. И не на последно място, че нормативната база, контролът, информационното осигуряване и професионализмът на персонала са основни регулатори на социално-икономическия пейзаж на тази дейност.

Идейната платформа на изследването се постига в четири глави с решаването на следните задачи: анализ на игровия феномен и хазартната дейност в контекста на тяхната природа, съдържание, механизми и резултативни форми; проучване на трите паралелни взаимно обуславящи се функционални връзки на проява на социалните проекции (позитивни и негативни) от хазарта: „качество на продукта - създадено удоволствие” „мрежа на дейностите – нараснала заетост” и „фискален ресурс - субсидиране с него на други дейности” (преди всичко социални и културни); обобщаване на основни акценти в регулирането на хазартната дейност с цел повишаване на нейните социални изгоди и намаляване на съпътстващите я негативни явления.

Някои основни черти на съвременната хазартна игра в България са обобщени на базата на проведено през 2007 г. национално анкетно проучване. В книгата са анализирани съществуващите модели на организация на хазартния бизнес в света и съвременните му форми. Проследена е историята на българската хазартна дестинация и основните насоки за нейното развитие в бъдеще.

„У нас хазартната дейност във все по-голяма степен заема полагащото й се място на самостоятелен бизнес (branch), задоволяващ специфично индивидуално предпочитание, и в същото време – неизбежен елемент от развлекателната индустрия На този фон организацията на хазартната дейност заслужава по-голямо от наличното внимание, както от практиката, така и от науката”, подчертава в изследването си д-р Георгиев.

Книгата представлява интерес, както за работещите в системата на хазарта, за мениджърите в туризма, за студентите по туризъм, така и и за всички, които проявяват интерес към тази дейност като история, състояние, проблеми и решения.