Искам да покоря още много звезди

Алекс Орешков,
генерален директор на "София Принцес хотел":

Ако вътрешната енергия не секва, шансовете за успех са големи

Ние не носим в банката звезди, а пари

Разговаря Галина Димитрова

­ Какъв искахте да станете като малък?
­ Ще отговоря така, както един приятел обяснява промените с възрастта: "Сега искам да съм такъв, какъвто бях, когато исках да стана такъв, какъвто съм." Истината е, че винаги съм желал да работя в този бранш, да правя кариера и да съм най-добрият в професията. А ми се иска да съм такъв, какъвто бях тогава, защото за съжаление човек с годините губи част от ентусиазма си, от агресивността в добрия смисъл на думата. Точно хотелиерският бизнес дава възможност да се дълбае дълбоко и в детайли. И ако вътрешната енергия не спира, шансовете за успех са много по-големи.
­ Какво поддържа стремежa ви да продължавате напред?
­ Промяната. За мен една работа, макар че е добре да не се излиза от бранша като цяло, трябва да бъде сменяна през три до пет години. Аз досега съм имал този шанс и мисля, че това е определящото, за да имам успех. Ора все в една нива, но се залавям с различни "етапи от селскостопанската работа". Веднъж сееш, веднъж ториш и загърляш, накрая събираш реколтата. Добре е в този сложен пазар нещата да се гледат от различни аспекти. Да си започнал от най-ниското ниво, да си видял гледната точка на туроператора, на пазара, на хотелиера. А аз имах шанса да го видя и от страната на чуждестранната клиентела в периода, в който бях в Англия като директор на Българския национален туристически офис. Добре е и да не се разделяш и от теорията, която също се развива. Аз не мога да определя кой от всички тези периоди ми е бил най-полезен. И затова казвам, че може би най-полезно ми е било това, че съм бил на различните места и съм успял да преодолея синдрома на плажната топка, тоест да гледам нещата само от една страна.
­ Казахте, че всяка една работа ви е била полезна като трупане на опит. А коя ви беше най-сладка?
­ Сладка е всяка работа, когато видиш, че на финала резултатът е по-добър и я вършиш по-добре, отколкото в самото начало. Естествено не мога да кажа, че съм се чувствал по-добре като пиколо-информатор в "Балкантурист" отколкото сега. Например в Комитета по туризъм най-щастлив бях, когато наредбите за категоризация и лицензиране бяха готови. И започнах една апостолска дейност с целия екип. Учихме новодошлите хора в бранша на това, как се прави туризъм по световните стандарти. Може би тогава ми е било най-сладко, защото от един неориентиран клас от хора, навлизащи в туризма и хотелиерството, направихме хора, които знаят накъде да вървят. Тези наредби бяха действително плод на много сериозни проучвания за това, как се прави този бизнес по света и как можем да го приложим. Нормативната уредба се превърна същевременно и в учебник, настолна книга за по-младите и за хората, които решиха в този период ­ средата на 90-те години, да навлязат в туристическия бизнес.
­ Вие казвате, че е хубаво човек да сменя работното си място през 5 години, без да излиза от рамките на бранша. Значи ли това, че вие предпочитате градежа, отколкото да ползвате плодовете на вече постигнатото?
­ При всяко положение. Ако не се гради, няма никакъв смисъл. Ще дам един пример, за да изясня това, което искам да кажа. Дори петте години в "Шератон" не бяха период, в който съм ползвал богатата и развита система на обслужване в световната петзвездна хотелска верига. Там принципите бяха "Всеки ден трябва да е по-добър от вчерашния" и "Изненадай госта с нещо ново, нещо по-различно". И ако те се превърнат в принципи на всички, които работят в бранша, ще се стигне до другата теза, която развивам и сега пред моите колеги ­ че в бизнеса трябва да е като в спорта. За да има рекорди, трябва да има постоянен стремеж към по-доброто, по-бързото, по-качественото. За съжаление в този бранш е характерен синдромът на успеха. Въпросът е не само да стигнеш до върха, но и да останеш на него. Хората инвестират, подбират и обучават кадри и за щастие в последните години наблюдаваме как България като дестинация започва да възстановява стари позиции и да се превръща в хит на големите генерационни пазари ­ Западна Европа, скандинавските страни, започваме да си връщаме и централноевропейските пазари. Ставаме по-популярни и за по-екзотичните пазари ­ Азия, САЩ, Латинска Америка. Но да останеш на върха не означава, че трябва да си толкова добър, колкото си бил вчера. За мен най-ценното нещо на конкуренцията е това, че те кара да гребеш. Ако не гребеш, а се оставиш на течението, просто се връщаш назад. И ако не гребеш все по-бързо и по-бързо, пак оставаш в най-добрия случай там, където си.
­ Нещо като това, което казва кралицата на Алиса ­ "За да стоиш на едно място, трябва да тичаш много бързо, а за да вървиш напред, трябва да тичаш двойно по-бързо", ли?
­ Именно. Или както казва импалата в африканската поговорка: "Днес трябва да тичам по-бързо от вчера, защото лъвът ще ме настигне." Събужда се лъвът и казва: "Днес трябва да тичам по-бързо от вчера, защото ще ми избяга импалата и ще остана гладен." Същото нещо е и в бизнеса.
­ Имате ли любима книга, която държите на бюрото си?
­ Да, имам любима книга за бюрото си и любима книга за вкъщи. Любимата ми книга за вкъщи е "Малкият принц", а любимата за бюрото ми е "Мениджърът" на Лий Якока, мениджър на "Форд". Една изключителна книга за това, как, ако няма взаимодействие между собственик и мениджър, нещата могат да тръгнат зле. А когато има взаимодействие и, разбира се, доверие, то тогава фирмата има сериозно бъдеще пред себе си.
­ Вие сте работили както в държавния, така и в частния сектор...
­ Само собствен бизнес не съм имал и нямам и намерение да отпочвам.
­ Какви са плюсовете и минусите?
­ Единствените плюсове в държавните фирми са тези, че можеш да осигуриш по-сериозен бюджет в инвестиционната част. Докато в частния сектор всеки инвеститор е малко или много ограничен. Например, когато работех в хотел "Самоков" в "Боровец". Четирите звезди изискваха определена реновация. Нямаше никакъв проблем 100% от печалбата, натрупана в предишен период, да се реинвестира и да се постигне ниво, с което да се запазят пазарите за четиризвездния хотел в най-добрия ни ски-курорт. В същото време това даде възможност да се развият дейностите така, че да се отворят крилата на сезона и по отношение на зимния туризъм, и по отношение на лятната и конферентната част. Там нямаше никакъв проблем това да се обоснове от Борда на директорите, респективно от борда да отиде в Комитета по туризъм, да се даде зелена светлина и да бъде реновиран в рамките на 6 до 12 месеца. Когато става въпрос за частен бизнес, ако е акционерно дружество, се събират много различни интереси и обикновено те са насочени към ползване на дивидента. Когато става въпрос за един мажоритарен собственик, то тогава нещата зависят от неговата далновидност. Тоест разпределянето на печалбата в държавния бизнес би могъл, невинаги е така, но би могъл да бъде и по-прогресивен, защото не се търсят директната печалба и взимането на дивиденти за потребление.
­ Малко еретично ми звучи мисълта, че частният бизнес е по-малко гъвкав от държавния.
­ Не става въпрос за гъвкавост. Казвам, че зависи от мажоритарния собственик и от широтата и разнообразието на мнения при акционерното дружество. Не виждам нищо еретично. Просто въпрос на краткотрайни, средносрочни и дълготрайни интереси. Държавата не ходи с куфарче по улицата, има си свои представители ­ експерти. Тези експерти обикновено са подчинени на някаква институция и тя може да взима по-мъдри решения от всяка личност. А от тази гледна точка всеки, който си е направил сметката да обслужва някакъв кредит, с който е построил хотел, или е създал акционерно дружество, в което членуват стотици или хиляди хора, може да срещне спънки.
­ Имате ли любим герой от "Малкият принц"? Успявали ли сте някога да бъдете мъдрият крал?
­ В "Малкият принц" имам много любими герои, но поне от времето, откогато ръководя екип от хора, имам любим цитат и той е точно на краля. Там той казва: "Ако аз заповядам на своите генерали да се превърнат в морски птици и те не го направят, кой ще е виновен ­ аз или те? Аз, разбира се, защото давам глупави заповеди." Така че това е хубав въпрос, това ми е една от пътеводните насоки, когато трябва да вземам управленски решения. Като друг изказ на същата фраза съм забранил на моите шефове на отдели да казват "не". Да критикуваш без конструктивна алтернатива е порочно. Казва се "не така, а така", "не тук, а тук", "не по този начин, а по този начин". Само "не" не върши работа.
­ Как се възпитава персонал?
­ Както и децата ­ с личен пример. С тази разлика, че на децата понякога може да им спестиш крайната цел, а с персонала е важно той да бъде наясно с глобалната картина, с финансовите цели, които преследва компанията. Защото в нашия бизнес, без да звучи цинично, но шикозната услуга не се прави само от естетически подбуди, не се прави само с имиджови цели, тя се прави в крайна сметка, за да се получат добри приходи. Често казвам, че ние не носим в банката звезди, ние носим в банката пари. И ако персоналът не знае, че една прекрасна декорация на залата или подреждането на една стая за VIP гости трябва да бъде оразмерена спрямо цената, на която продаваме съответния продукт, ние ще се превърнем в една благотворителна организация.
­ Колко звезден е животът ви в момента?
­ Ако се огледам наоколо, хората около мен в България, колегите ми от гимназията и от университета, мисля, че аз живея петзвезден живот. Но ако погледнем на това, още колко звезди трябва да покоря, за да съм аз доволен, съм още някъде около трите звезди.
­ Какво са парите?
­ Оборотно средство.
­ Имате ли девиз?
­ Имам няколко за различни случаи.
­ Това признак на комбинативно мислене ли е или на разпиляване?
­ Не. В живота има Ups and Downs. Когато си във възход, девизът ти е един: "Все нагоре". Но обстоятелствата понякога се нареждат така, че трябва да взимаш трудни решения и в тези трудни решения трябва да правиш компромиси. И нека да не го наречем девиз, а пак да огледаме нещата от двете страни, защото ме попитахте за персонала и за децата, но това важи за всяко взаимодействие. Моето разбиране за прогреса е, че той, както и демокрацията, и успешният бизнес, се гради на базата на разумния компромис. Но винаги трябва да си наясно, че компромисът е добър чадър, но лош покрив. Трябва да се вижда и добрата, и нестабилната страна на компромиса.
­ Кои хора считате за приятели?
­ Във всеки случай не тези, които викат "шефе", които "много ме харесват". Приятелите са два вида. Едните са съратници ­ тези, които работят с мен и мислят като мен. И другите са тези пет-шест човека, с които живея живота си ­ жена ми, децата ми и още не повече от трима-четирима човека, с които... споделяме едни мечти.
­ Работохолик ли сте? Успявате ли да намерите точния баланс между работата и семейството?
­ Може да прозвучи лековато, но не съм работохолик. И не съм, защото поне досега съм успявал да организирам работата така, че да стане в необходимото време. Никой не може да свърши сам всичката работа. Тя трябва да бъде делегирана на верния човек, контролирана, проверявана и на следващия ден да продължи. Работата на мениджъра се оценява по резултата, а не по това, колко часа работи. Честно казано, доволен съм от това, че работейки в този бранш, имам нормални осем часа със семейството си.
­ По отношение на децата си демократ ли сте, или по-скоро сте монархист?
­ Роб.
­ На какво?
­ На това да знаят повече, да могат повече и да живеят по-добре от мен.
­ Как го постигате?
­ Формите са много. Във всеки случай определено с повече даване, отколкото с взимане.
­ А какво ви дават децата?
­ Имам една чудесна фраза на един поет от моя роден град ­ Ботевград, Лазар Станев: "Радост в грижите и грижи в радостта." Нищо по-точно не може да се каже.
­ Какво е първото нещо, за което се сещате, когато мислите за родния си град?
­ Река Бебреш и аз с една пръчка ловя риба.
­ Това ли ви зарежда с енергия?
­ Определено не. С енергия може да ме зареди само един нов, реалистичен, но пълен с потенциал проект.
­ Да завършим с това, как виждате себе си след десет години?
­ Побелял, надявам се, не надебелял, защото и сега вече не се харесвам. Виждам се отново в бранша. По-скоро като консултант или преподавател, но с надеждата да съм направил добри инвестиции ­ естествено пак в туризма.
­ А в личен план какво очаквате?
­ В личния си живот съм толкова щастлив, че може би това е единствената сфера, в която повече не бих и могъл да си пожелая.

първи стъпки

През лятната ваканция след подготвителен клас в английската гимназия започнах работа като екскурзовод в най-голямото бюро на "Балкантурист", където сега е приемната на президента. Всъщност от тогава не съм се разделял с работата в бранша и с всекидневния стремеж да знам повече. Дори когато започнах работа в "Шератон" и взех да чета за техните процедури, дъщеря ми беше много учудена. Тя твърдеше, че на четиридесет години аз би трябвало да знам вече всичко. Но човек никога не може да знае всичко и винаги има какво да научи. Реално аз на петнайсет години за пръв път влязох в туристическата сфера и може да се счита, че това са първите ми стъпки в бранша. Не мога да кажа, че се влюбих от раз в тази работа, защото тази любов е малко по наследство. Майка ми е един от учредителите на катедра "География" в Софийския университет.