Кабинет до септември, иначе влизаме в ада

Важен е всеки лев, похарчен у нас, казва Стефан Шарлопов

в. Стандарт

неделя, 21 юни 2009
Наталия Малчева

Стефан Шарлопов е туристически бос, собственик на хотели в цялата страна. Навлиза в бранша през 1999 г. с "Мургавец" в Пампорово. Инвестира в "СПА хотел Девин", "Грандхотел Янтра" - Велико Търново, "Шарлопова", "Парлапанова", "Тачева" и "Джелепова къща" в Боженци и "Хаджииванчова къща" в Копривщица.

В списъка е и парк-хотел "Пирин" в Сандански, считан за най-луксозния в Югоизточна България. Съсобственик е на E&S Watches&Jewerly/Chopard boutiques. Според сайта milionerite.com, състоянието му се изчислява на близо 90 млн. лв. Шарлопов е член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

- Г-н Шарлопов, ако резултатите от евроизборите се повторят на парламентарния вот, ветрилото от различни политически партии в кабинета ще се отвори. Така съставянето на кабинет вероятно ще е много трудно. Как ще се отрази това на бизнеса?

- Сега най-малко ни е необходима политическа нестабилност, защото тогава дъното на кризата, което все още не сме достигнали, може да е като преизподня. Силно се надявам хората да разберат, че трябва да гласуват. Защото това е наше право и е важно то да бъде упражнено. Аз лично очаквам по-голяма избирателна активност. Дай, Боже, да не се стига до патови ситуации при съставянето на правителство и до нови избори.

- Трябва ли политическите пристрастия да бъдат туширани в името на икономическа стабилност?

- На нашите географски ширини трудно се тушират политическите пристрастия. Аз от няколко години си позволявам да твърдя, че политическата класа на България трябва да седне на нова кръгла маса, където с усилията на български, а може би и чуждестранни експерти, и задължително в комуникация с бизнеса да бъде изработена концепция за развитието на България в следващите 50 години. Ако това стане факт, става по-лесно да си отговорим на въпроса могат ли да се тушират политическите пристрастия. И тъй като вече 20 години нямаме концепция за развитието на страната, всички идват на власт за 4 години и дотам свършва техният мироглед. От това България само губи.

- Управляващите признаха, че икономиката е в рецесия. Какви спешни и дългосрочни мерки трябва да вземе бъдещото правителство, за да бъде тя преодоляна?

- Най-накрая признахме, че кризата е в България. Това за жалост това стана с 8-месечно закъснение. От изключителна важност е да бъде запазен валутният борд. И както в един семеен бюджет, така и в един държавен, е важно да си отговорим на въпроса - от какво можем да се лишим и от какво - не. Както и на въпроса откъде биха могли да бъдат попълнени приходите. За мен селското стопанство, преработвателната промишленост и туризмът (разбира се, заедно с енергетиката и високите технологии) биха могли да бъдат спасителният пояс за нашата държава. Но не само на думи - в предизборните програми, а и в конкретното управление. Ще си позволя да дам два примера. След края на Първата световна война България плаща репарации като победена държава, въпреки че българската армия няма загубено сражение. Плаща ги в конвертируеми златни левове. Откъде дойдоха тези пари? От селското стопанство! През последните 20 години бяха направени десетки опити то да бъде ликвидирано. Вторият пример е свързан с туризма. При инвестирани 40 милиарда евро в туристическата индустрия на България приходът в държавната хазна е едва 2.5 милиарда евро. Как ще се върже сметката на хотелиера, на държавата? Важно е държавата да не абдикира от своите функции и да си зададе въпроса как да направи така, че годишният приход да стане 10 милиарда. А защо не и повече? Днес не виждам (с много малки изключения) някой да си задава този въпрос.

- Какви са препоръките към управляващите от страна на бизнеса?

- Конфедерацията на работодателите и индустриалния капитал (КРИБ), на която съм член на Управителния съвет, на няколко пъти предложи на правителството антикризисни мерки в писмен вид. Готови сме да го направим отново. Но само при положение че има чуваемост, а не политическо високомерие, което не върши никаква работа на България.

- Кои са най-големите проблеми пред бизнеса - липсата на финансиране, на поръчки, или общата стагнация в страната?

- Липсата на свеж ресурс е огромен проблем за бизнеса. И тук държавата и банковата система, която за радост е в добра кондиция, би трябвало да покажат мъдрост и адекватно поведение. Държавата - в посока обществени поръчки, банковата система - в адекватно поведение при обезпечаването на оборотен ресурс и финансиране на малкия и средния бизнес.

- За да се възвърне доверието на инвеститорите, някои анализатори препоръчват да се подпише спешно споразумение с Международния валутен фонд. Нуждаем ли се от подобна сигурност?

- Моето лично мнение е, че се нуждаем от ново споразумение с Международния валутен фонд, както се нуждаем и от валутния борд. В момента смятам, че наесен ще ни бъде много тежко, и не бих желал да преживеем отново времето на Жан-Виденовото управление.

- Стигнахме ли дъното на кризата или това тепърва предстои?

- Моето мнение е, че дъното на кризата ще бъде между този септември и март следващата година. Затова смятам, че с цената на всякакъв вид компромиси на 1 септември ние трябва да имаме грамотно правителство, което да заложи на експертната основа, а не на партийната. Крайно време е в управлението на държавата да влязат доказали се професионалисти, а не хора, които са лоялни партийно, но не са съградили дори една тоалетна в живота си.

- Каква е прогнозата ви за излизане от кризата и кога ще се случи това?

- При умни ходове от страна на държавата очаквам раздвижване и излизане от рецесията в края на следващата година.

- Синьо ли ще е туристическото лято при отлива на резервации от чужбина и вече изградения навик на българите да почиват при съседите, където им е по-изгодно и се чувстват желани?

- Туризмът усеща кризата от началото на годината. Ще я усеща още по-силно през следващите месеци. Много е важно българите да разберат, че всеки лев, оставен в България, е от огромна важност, и да организират почивките си тук през тази година. Това ще донесе свеж ресурс за туристическата индустрия в България, което е много важно.

- Колко от хотелите ще оцелеят в кризата?

- Аз не съм пророк да давам точни прогнози, но смятам, че процентът на фалиралите хотели няма да е малък. Ще оцелеят хотели с добър мениджмънт, добра локация и неголяма кредитна задлъжнялост.

- В туристите от коя националност е надеждата на бранша да спасят сезона?

- Винаги съм казвал, че руският пазар е подценен от нас. Ще допълня с румънския и българския и няма да изключвам немския, английския, сръбския и т.н. пазар.

- Ще продължи ли браншът да разчита единствено на ските и морето като източник на доходи?

- Ако браншът продължи да разчита на море и ски като основен туристически продукт, а не на възможността България да бъде целогодишна четирисезонна туристическа дестинация, която да промотираме с балнео-, СПА- и уелнес туризъм, култура, история, етнография, религия, вино, голф и т.н., шансът да направим 10 милиарда приходи за държавата е равен на нула.

- Имате инвестиции и в чужбина, замрази ли ги кризата?

- Продължавам да инвестирам в прекрасния хотел в Германия. Там също има криза, но за разлика от ситуацията у нас, германците наистина оставят парите си в Германия. Защото разбират, че това е важно за тях.

- Оптимистични ли са прогнозите ви за бъдещето на туристическия бранш и защо?

- Аз съм вечен оптимист. Затова смятам, че туризмът наистина трябва да стане приоритетен отрасъл за следващото управление. Смятам, че трябва да има министерство на туризма и че 3% от приходите в туризма трябва да формират бюджета в това министерство. Трябва да имаме нова визия за туристическия продукт и нова концепция за развитието на България като целогодишна туристическа дестинация. А това означава да се определи вярно таргетът, респективно маркетинговите и рекламните мероприятия на дестинацията България. Ако не вярвах, че България има развитие, отдавна щях да съм я напуснал.

Източник: в. Стандарт