И алтернативният туризъм откри сезона — в. Капитал, Събота, 19 Юни 2004

Тоест то покрива културно-историческия, етнографския, селския, екологичния, балнеоложкия, приключенския и пр. В тази последователност бяха споменати различните видове туризъм в проектопрограмата за национална туристическа реклама за периода 2005-2006 г. Директорът на Изпълнителната агенция на туристическа информация и реклама (ИАНТРИ) Ивайло Гюров я представи миналата седмица във Велико Търново.

В презентацията на Гюров акцентът естествено беше към традиционния туризъм - лято, море, зима и ски туризъм, а алтернативният (той го нарича специализиран) се разглеждаше като допълнение. Тоест повече като начин да се повиши качеството на националното туристическо предлагане, отколкото като противоположност на масовия туризъм.

Намерението на агенцията да отпуска пари и за Реклама на алтернативния туризъм е известно признание, като се има предвид, че досега той системно беше пренебрегван от държавата. В същото време развитието на този вид туризъм е от ключово значение за „повечето планински и селски райони, които нямат друга алтернатива". „Устойчивото му развитие има възможността да съживи най-изостаналите части от страната. В него България вече има по-добри конкурентни възможности, отколкото в морския туризъм", както се казва в анализа за силните и слабите страни, възможностите и заплахите за алтернативния туризъм в България, представен от Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) в сряда. (Повече за SWOT анализа на www.alternative-tourism.org.) В същото време този бизнес, който по-скоро може да се определи като малък и среден, има нужда от средства за изграждане на инфраструктура, за семейни хотели, за атракции, за опазване на паметниците на културата и пр.

Основните финансови инжекции за сектора досега са 4.7 млн. евро по ФАР за 19 проекта, свързани с развитие на културния туризъм. Около 15 млн. евро по програма ФАР - Икономическо и социално сближаване за пътища за достъп до туристически обекти, с които ще се изградят около 21 участъка с обща дължина от 146 км. По компонента „туризмът - семеен бизнес" на проекта „Красива България" на ПРООН досега са отпуснати 2 млн. лева за 60 проекта, но мярката все още е открита. И с известни условности тук може да се причислят и договорените инвестиции за 49.7 млн. евро по 103 проекта за селски туризъм по САПАРД. Тоест все помощи от еврофондовете, някои от които и много критикувани.

При 6.6 млн. евро, отпуснати първоначално по проекта „ФАР -културен туризъм" например, 2 млн. евро бяха върнати в Брюксел като неусвоени. В момента се дискутира късното според някой изпълнители на проекти получаване на парите (между 150 и 350 хил. евро на проект). В резултат за реална работа по проектите има около четири месеца. Много оспорван беше също изборът на 19-те културноисторически проекта сред общо около 290 кандидатстващи. По-прецизна оценка на програмата обаче ще може да се даде след ноември, когато е крайният срок за завършването на проектите. Очакваният ефект е приходите от туризъм в съответните региони да се увеличат с 10 процента.

Кредитите за селския туризъм по програма САПАРД (т.нар. мярка три) според председателя на БААТ Любомир Попйорданов не отиват по предназначение. По тази мярка се отпускат средства за хотели до 25 стаи, като по някои от тях се искат до 900 000 лева. Това далеч надхвърля необходимото за семеен хотел.

Освен това част от парите са взети и за обекти по Черноморието и в Банско, където се развива по-скоро масов туризъм. От асоциацията са настояли да се спре въпросната практика в писма до земеделския министър Мехмед Дикме и до Комитета по наблюдение на САПАРД към представителството на еврокомисията в София. От земеделското министерство твърдят, че са предложили на ЕК да извади курортите и развитите туристически центрове от списъка на селищата, които може да се подпомагат по мярка три. В момента средствата са изчерпани и агенция САПАРД не приема проекти за развитие на селския туризъм. Вероятно обаче финансирането ще бъде възстановено, тъй като земеделското министерство иска от еврокомисията към мярката за селски туризъм да се пренасочат неизползвани пари по други мерки.

Що се отнася до средствата за реклама на алтернативния туризъм - на този етап те са повече намерение. На проекта на ИАНТРИ предстои двуседмично обсъждане в бранша, преди да влезе в Националния съвет по туризъм за одобрение. Тогава ще бъдат остойностени и отделните дейности - т.е. ще са ясни средствата, искани за всяка от тях. Другият проблем е, че нищожният бюджет на агенцията за 2004 г. от 2.4 млн. лева вече е похарчен. ИАНТРИ ще иска чрез Министерството на икономиката той да бъде актуализиран сега, за да може да започне рекламната кампания за 2005 г. Вариантът минимум е за 5.2 млн. лева, а максимум е за 8 млн. лева.

Румен Драганов, член на УС на БААТ и председател на Софийския съвет по туризъм, дори разви идеята, че ограничените средства на ИАНТРИ трябва да отиват единствено за реклама на страната като цяло и на държавната собственост. По-конкретно на паметниците на културата, останалите държавни почивни станции на Министерския съвет и военните, на „Профилактика, рехабилитация и отдих" и на детските лагери към Министерството на образованието. Тоест от този бюджет да бъдат изключени морските и планинските курорти, развиващи масов туризъм.

Не случайно Гюров представи програмата си пред публиката на първата в България национална туристическа борса „Културен туризъм - 2004"

Борсата беше организирана от община Велико Търново със съдействието на ИАНТРИ и на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (в БХРА членуват и големите морски комплекси). Културният туризъм заема челната позиция в списъка на специализираните форми, на които се разчита в почти всеки сегмент от пазара, било то за да се разшири българското присъствие, да се възвърне, или да се наложи. „За неговото развитие се искат най-малко усилия, но от най-много хора в една правилна посока", обясни Гюров. Борсата наистина демонстрира усилия на много хора в една посока, но без особена координация помежду им. Все още например няма специализирана браншова организация за културния туризъм, въпреки че в това отношение туристическият бранш е добре структуриран. Съществува Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ), чиито усилия досега бяха концентрирани преди всичко в приключенския и планинския туризъм. И Българската асоциация за селски и екотуризъм (БАСЕТ), която покрива повече интересите на еко- и селския туризъм. Голям проблем е и липсата на активен диалог с хората, които се занимават с култура и наука, които по свои причини също са мотивирани от развитието на културния туризъм и работят в тази посока. Надеждата е, че чрез него ще се генерират средства за опазването на паметниците на културата. Този кръг хора например наричат алтернативния туризъм културен, като го делят на екологичен и на културен в тесния смисъл на думата.

В това отношение единственото изключение на борсата беше проф. Николай Овчаров, откривателят на скалния град Перперикон, където се предполага, че е прочутият в древността храм на бога на виното Дионис. На форума той за пръв път представи резултатите от тазгодишните разкопки на светилището на Орфей до с.Татул. Овчаров донякъде е емблематичен за новия лайтмотив за алтернативния туризъм - акцент върху траките и върху региона на Източните Родопи и Странджа. Ивайло Гюров дори обяви идеята си националната туристическа реклама да заложи на митологичните фигури на Орфей, Дионис и на водача на робското въстание Спартак, като ги обвърже с България като място. От одобрените проекти по „ФАР - културен туризъм" например четири са в тази сфера: „Източните Родопи: Съвместно съществуване на тракийска култура, християнство и ислям", „Културни и исторически потайности в Източните Родопи", „Пътят на боговете, пътят на златото и пътят на хората" на общините Кърджали и Ардино и „Посока Странджа - планината на древните траки" на община Малко Търново. Съпътстващ ефект е и разкриването за туризъм на доскоро непознати райони с турско население, където тези паметници се намират - Кърджали, Исперих, Разград, Търговище.

При предлагането на вече изградени паметници на културата от типа на Царевец, Арбанаси, Етъра сега се вълнуват от теми като интернет страници, рекламни материали и сувенири. Съществуват множество печатни издания - брошури, книги и прочее като общото впечатление е, че предлагането е много разпръснато и акцентира върху количеството вместо върху качеството. Наблюдава се също засилено присъствие на чуждестранни консултанти по културен туризъм. Проблемите на сектора според един от тях са, че липсва ефективна координация между участниците, постигнат е резултат само от действията на мотивирани хора и неправителствени организации, неправилно се употребяват културните активи, липсва партньорство между централната и местната власт, слабо регионално партньорство и има тенденция на фокусиране върху масови продукт".

Казано накратко, пред алтернативния туризъм има дълъг път, преди да се доближи по мащаби, приходи и значимост за икономиката до масовия. За да го измине по-бързо, се нуждае от подкрепата на държавата.

Боряна БЪЧВАРОВА
стр. 18