Необходими са минимум 5—6 млн. лв. за реклама в туризма — в.“Пари” 4 Май 2004

Липсва проучване и анализ на международната конюнктура, смятат експерти в туристическия бранш. Все още у нас няма национална концепция и стратегия за реклама в туризма, не сме наясно по какъв начин държавата ни ще привлече вниманието върху себе си — чрез реклама, PR, Интернет. Необходима е цялостна комуникационна политика за различните пазарни сегменти. Отговор на тези въпроси търсят финансисти, шефове на туристически фирми, рекламни и PR специалисти.

НЯМА реклама и PR в световния туристически бизнес, които да спасят лошия продукт и некачественото обслужване. Задържането не само на така наречения лоялен клиент в туризма, но и привличането на платежоспособни туристи изисква красивата реклама от брошурата или сайта да не се разминава с реалността. Промоцирането не само на продукта, но и на държавата като туристическа дестинация изисква покритие на очакването с действителността — едно излъгано обещание в този бизнес е фатално. Затова туризмът продава мечтите, които рекламата създава. България вече има десетки доказали се имена и в практиката, и в науката, които промениха представите за промоцирането и рекламирането на туристическия бизнес. Тези професионалисти обаче не могат да изграждат и поддържат имиджа на най-бурно развиващата се в момента туристическа дестинация, защото трябва да лъжат. За инфраструктурата, за сигурността, за чистотата. Дори да има 2 млн. USD за националната си туристическа реклама, България няма да се задържи в топ класацията на най-предпочитаните дестинации, ако не настъпи промяна в мисленето на всички, които работят в този бизнес.

На въпроса защо е необходима реклама в туризма трябва да отговорят представителите на частния бизнес и държавата, категорични са експерти в бранша. Според тях държавата все още не е дала отговор на въпроса създава ли туризмът работни места. В Испания например той отваря милиони работни места и затова на тях им трябва реклама, твърдят експерти. 2500 са частните хотели у нас, всеки от тях отделя средства за реклама, изработва собствена комуникационна стратегия. Обаче по какъв начин тази стратегия се вписва в общата представа за страната ни, не е особено ясно.

Ще продължат ли да гледат на нас само като на морска страна, която предлага на туристите вкусна скара и кисело мляко, или ще създадем ясна и точна представа за себе си като за атрактивна туристическа дестинация. Очевидно е, че на пазара има туристически продукт. Важното е по какъв начин той ще се рекламира.

ОПРЕДЕЛЕНО трябва да присъства конкурсният принцип за определяне на рекламна агенция, която да изработва съответната реклама, но принципът на възлагането трябва да е друг. В момента конкурсите се провеждат основно на ценови принцип. Необходимо е да се правят конкурси на проекти, на идеи, на начин на мислене. Не бива повече да подценяваме една нова форма за пропагандиране и рекламиране на България по света — Интернет. Болшинството от туристическия бранш разбира, че това е бъдещето. Проблемът е в качеството на реализацията. Продължават да се разработват не само непрофесионално направени сайтове, но и антирекламно въздействащи.

Всяка година Турция, която ни е пряк конкурент, отделя по 12 млн. USD за реклама само в страната. Колко средства трябва да заделим ние, откъде ще дойдат парите за реклама, кои са приоритетите в рекламата, отговор на тези въпроси потърсиха представители на БХРА, ИАНТРИ, браншови туристически организации, PR и рекламни агенции на дискусия, посветена на рекламата в туризма.

Шефове на туристически фирми предложиха държавата да заделя 2 млн. лв. за туристическа реклама. Срокът за избор на рекламно лого на България се удължава до 10 май. Досега са дадени над 100 предложения за туристическо лого. Освен средства за туристическа реклама в чужбина трябва да се отделят огромни пари и за рекламата на нашия туристически продукт сред чужденците, работещи и живеещи в България. Друга голяма група са дипломатите и бизнесмените в България, както и немалка част са българските туристи.

Автор: Мариета КОЛЕВА