Стоян Маринов: Държавата не знае, какво да прави с туризма

Интервюто взе Свилена Велчева
(в. Дневник, 08 март 2007 г.)

Стоян Маринов е изпълнителен директор на "Турекспо-Варна" АД, фирма на Варненската туристическа камара, организатор на изложенията "Панаир на туризма и свободното време". Той е завършил "Икономика и организация на туризма" в Икономическия университет във Варна. През 1995-1997 г. е бил изпълнителен директор на "Слънчев бряг" ЕАД. В момента е преподавател към катедра "Икономика и организация на туризма" в Икономически университет - Варна. В началото на годината защитава докторантура по управление на туризма. Автор и съавтор е на над 35 книги и публикации в областта на маркетинга и мениджмънта в туризма.

Г-н Маринов, как ще посрещне туристическият бранш първото европейско туристическо лято?

- Отново като разбунен кошер. С мислен-недомислен, но очевадно неграмотно скроен, законов режим на ДДС в туризма, който е, меко казано, "нож в гърба" на микро-, малките и средно големите туроператори в България. Новост ще е и отблъскващо възпиращият визов режим за македонски, сръбски, турски и други туристи извън ЕС, предпочитащи дестинацията България. Информационният хаос около прословутата "Натура 2000" е пълен. Продължават да изтичат качествените туристически кадри зад граница. Останалото са претендиращи за някаква неясно регламентирана национална представителност браншови и продуктови туристически организации, които с поведението си доказват само, че са изтощени идейно и кадрово, че са се превърнали във визитни картички на своите лидери, че са се вкопчили една в друга, за да не паднат от немощ на ринга. Прибавете и n-тите поред "кръпки" в Закона за туризма. Ето това е бизнес средата на българския туризъм на прага на първото европейско туристическо лято.

Появиха се обаче немалко скептици, които предричат нулев ръст или дори спад на туристите.

- Прогнозите ми са за ръст на общия брой на чуждестранните туристи с над 6% спрямо 2006 г., за сравнително слабо нарастване на пазари като Германия и Великобритания и за високи, над средния като цяло, ръстове на туристопотока от Румъния, Дания, Норвегия, Финландия, Холандия, Словакия, Чехия, Полша. Може би ще реализираме спад в туристическите посещения от Македония, Сърбия, Турция и други подобни емитивни пазари, засегнати от новия визов режим на България.

В последните години се отчитат подобни минимални ръстове на туристите, което държавата приема за успех в сектора. Ясно ли е всъщност накъде върви българският туризъм?

- В периода след 2000 г. българският туризъм се развива възходящо въпреки усилията на политиците да му "помагат". Нищо, че според Националния съвет по туризъм през 2005 г. сме реализирали 11 471 082 нощувки от чужденци в средствата за подслон, докато цифрата за 1985 г. е 18 001 289. Фактите ни задължават да отбележим, че частният бизнес създаде и продължава да създава качествени хотели и ресторанти, и то не само в големите ни морски и планински курорти, но и в останалите туристически места. На тази основа развитие бележат не само морският и планинският ваканционен туризъм, но и културно-познавателният туризъм, деловият туризъм, събитийният туризъм, здравният туризъм. Броят на туристите и на приходите от международен туризъм нарастват ежегодно. Ако някой се съмнява, нека ми намери поне едно свободно легло в качествен хотел в Широка лъка по време на кукерските празници или в Казанлък, Пловдив и Велико Търново по време на празниците на розата. Ако внесем малко повече планиране и разум в териториалното развитие на българския туризъм, ако създадем и поддържаме една по-ясна и константна нормативна база, ако се научим на по-добър маркетинг, то перспективите пред дестинация България ще са добри.