Благой Рагин - Моят принцип: Издигам в култ честността - вестник КЕШ Брой 12, 26 март - 01 април 2004 г.

Моят принцип: Издигам в култ честността

Благой Рагин не е просто успял и заможен българин с добра кариера. Той е предприемчив и енергичен човек, който има рядкото щастие да води завидно деен живот. Наистина е за благородна завист, освен ако не сте от онези наши съвременници, чиято мечта е всъщност по цял ден да не правят нищо. Но да бъдат богати естествено.

Докато разговаряме в едното от двете неголеми помещения, държани от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), мобилният му телефон почти непрекъснато звъни. Минути след като приключваме беседата си, той вече е поел към следващата делова среща за деня. Ден-два по-късно ще е във Варна, предстои му и друго пътуване. И през цялото това време трябва да се грижи и за семейния бизнес ­ хотелския комплекс, който е създал.

Никак не ми е трудно да повярвам, че преди 15 ­ 16 години, докато е бил мениджър на държавна работа в сферата на туризма, е преглътнал доста горчивина. Хора като него, способни да "завъртят машината" на всяко начинание, за което се захванат, и да го доведат до успех, обикновено бяха сред най-търсените и най-натоварваните ­ но и най-контролираните и най-одумваните. Защото умееха не само да дават идеи, да работят и да ръководят другите, но и да носят отговорност.

Сега Благой Рагин пак прави същото, каквото и през целия си живот. Уверява, че откакто създава първия частен хотел в новите времена ­ още през 1988 г., вече се труди преди всичко за своя сметка. Но аз лично малко се съмнявам. Ако беше точно така, нямаше да тръгне в столичния квартал "Симеоново" от къща на къща да убеждава хората да си направят фамилни хотели. Нямаше да се заеме с такова желание и с дейността на една асоциация с идеална цел, която поне засега не разполага с достатъчно силни "лостове" да въздейства на държавата и на нейните структури, за да се подпомогне по-мощно туристическият отрасъл.

Но той е такъв тип човек. Винаги ще влага в начинанията си всичко, на което е способен.

Струва ми се, че в браншовото сдружение много добре си дават сметка за тези негови качества и ги използват. Знаят, че им трябва човек, който държи на свободната инициатива и на професионализма, който издига в култ честността и доброто име.

Благой Рагин,
председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация

Вярвам в силата на свободната инициатива

- Интересно е, че нарочно не сте си взели някаква свръхлуксозна кола. Нали знаете, че малцина мислят като вас и се съобразяват с другите?
- Да, но аз съм такъв. Предпочитам да създам нови работни места и да си дам парите за нещо ново, а не да купувам суперлуксозни коли. Но това си е мое виждане.

- Дълго ли работихте в бранша, преди да се захванете с частен бизнес?
- Да. Бях 15 години държавен мениджър. Мое дело са ресторантите "Шумака", "Панорама", "Воденицата". Навремето те бяха, така да се каже, хит - едни от най-посещаваните около София.

- Вие ли сте създали "Воденицата"? Харесван ресторант беше някога...
- Да, но и "Шумака" беше много посещаван, даже беше характерен с по-отбраната си клиентела. Тогава - през онези години, видях ясно недостатъците на плановата икономика. При централното планиране беше по-добре за тебе, ако не си инициативен и предприемчив човек. Всички си казват: "Ами той нищо не може." И никой не те закача. Живееш си живота. Но, не дай Боже, да си инициативен човек. Всички началници и контролни органи само в тебе гледат, тебе товарят и тебе дебнат. Беше нещо страшно. Аз даже не вярвах, че ще доживея да поработя при пазарна икономика. Тук му е мястото да споделя нещо в скоби.

- Тогава да отваряме скобите.
- След 10 ноември 1989 г. някои колеги се притесняваха и ми се оплакваха от житейски несгоди. Смятаха, че им съчувствам. Но аз вече бях преживял командно-административната система. Почти на всеки 2 години ме сменяваха - не заради нещо друго, а просто защото някой ми е харесал обекта. Обикновено наставаха такива катаклизми, че трудно се описват. Проблемът беше, че като ме сменят, след година-две пак идваха да ме търсят, за да оправя нещата и да ги върна в предишното добро състояние. Какво обаче да му оправяш, той, обектът, вече "потънал", както се казва! Преживял бях големи неприятности.
Така че, като се заговори за разкрепостяване на свободната инициатива - вятърът, който задуха от Москва, аз го възприех наистина като разкрепостяване. Точно така го и казах при един случай пред едни ваши колеги - главни редактори на московски вестници. Те едва не ме набиха. За мен Михаил Горбачов е герой. Той разкрепости свободната инициатива, помогна да направим това, което е сега. А вашите колеги - главни редактори на големи издания, казват: "Той е предател на Съветския съюз."
Но той за мен е човекът, "виновен" в положителния смисъл за това, че ако не бе повял този вятър от Москва, може би наистина така и щях да си умра в плановата икономика. Нямаше да вкуся плодовете на свободната инициатива. Тази, при която сам вземаш решения, сам си "подреждаш двора". А държавата наблюдава и помага да разгръщаш бизнеса и той да расте, за да разкриваш нови работни места, да плащаш повече данъци.

- Колко работници имате сега?
- Петдесет и един човека. Вече сме направили комплекс от 3 хотела, обединили сме ги в едно - с 2 ресторанта, сладкарница, фитнесзала, сауна. И 3 буса возят гостите безплатно. Комплексът е тризвезден, но с всички екстри. Нямам напуснал човек вече от 10 години. Създавам си своя "кадрова банка". Вземам хора, които са завършили туризъм, но нямат опит, и ги въвеждам в работата. И съм много доволен. Живот и здраве, ако вървят така нещата, ако България не се отклони от своя път - както стана през 1993 и 1996 г., очаквам добро развитие.
Не искам само аз или само моята фамилия и фирма да сме добре. Съзнавам, че не мога да прогресирам сам сред една неработеща икономика. Именно по тази причина съм се посветил на това благородно дело - да помагам с каквото мога на онази част от хората, които нямат нагласата за работа на пазарни принципи и не умеят да правят самостоятелен бизнес. Някой трябва да им помогне и аз се стремя да го правя на базата на това, което съм преживял, и на опита, който съм натрупал.

- Успявате ли?
- Съдете сам. След като създадох първия частен хотел, само за 2 години в квартала, в който живеех, бяха направени още 164 фамилни хотела. Ходех от къща на къща да убеждавам хората, че трябва да опитат късмета си. Разбира се, осъзнавах, че само с един хотел не може да се направи истински бизнес. Освен това доста се страхувах, че ще стане като при предишните опити да се освободи частната инициатива. Бяха правени такива експерименти - разрешиха например на хората да си гледат животни, пък след това ги спряха. И аз смятах, че ако са само едно-две семейни хотелчета, пак може да стане същото.

- Да ги "заглушат"?
- Да. Идеята ми за семейните хотели беше споделена с Иван Пехливанов, който беше видна фигура в Централния кооперативен съюз, в чиято система работех тогава. Тук има и предистория. След като се заговори за свободна инициатива, бяха разрешени най-напред частните таксита. Като се видя, че нещата потръгнаха, начело с моя брат - пак по моя идея, казах на Пехливанов: "Сега можем да направим частни хотели." Той отишъл при покойния Тодор Живков, казал му, че имаме такъв потенциал и възможности. Наистина ги имаше. В квартал "Симеоново" много семейства си бяха направили къщи на по 3 етажа, а живееха само в приземния. Дадох пример на Пехливанов: "Ето - казвам, това си е готов хотел, човекът ще го разработи и поддържа, ще пере чаршафите, ще посреща гостите, вие ще вземате повече валута и ще има поминък за всички." Той прие, но ми каза: "Измисли нещо друго, нека пак да има същите функции, но да не се казва частен хотел." Събуждам се една нощ - трябва да е било някъде към 2 - 3 часа, и се чудя какво да измисля, за да не се споменава това "частен". И ми хрумна идеята да го наречем "семеен", фамилен хотел. И така тръгна всичко. Разкрепостената инициатива е като вулкан, тя не може да се спре. Помита всичко! И въпреки всякакви "отклонения" през последните години успява да се справи. Защото българинът има особен "генетичен код". Не можеш лесно да го накараш да работи залудо. Но когато работи за себе си, той е готов денонощно да се труди, той дава сърцето си и душата си. Вижда се - какви градчета, какви курорти направи за 15 - 16 години. Затова аз съм оптимист. Смятам, че туризмът и изобщо икономиката на България ще тръгне. И след Португалия и Ирландия ние ще бъдем следващият хит след 3 години. Защото имаме много голям потенциал, само трябва да заработи на бързи обороти тази "машина". Това, което направихме ние в туризма, ще се мултиплицира в цялата икономика. Ние имаме много плодородна земя, хубав климат, минерални води и естествена зеленина. Ако се сравним с Испания - там почвата е червеникава, бедна, растителността е малко.
И въпреки това Испания е номер едно в туризма за Европа и втора в света.

- Сигурно сте ходили в много страни? Не само Испания, но и в Италия, Франция, Германия?
- Да. Почти във всички европейски страни съм ходил.

- Просто пътешествате или се интересувате от развитието на туризма?
- Ходя най-често по моите бизнесдела, обикновено ме канят. Но използвам случая да се поогледам за плюсовете и минусите, да видя например с какво ни превъзхождат.

- И с какво ни превъзхождат според вас?
- Всички ни превъзхождат в инфраструктурата. Ахилесовата пета на българския туризъм сега е точно в инфраструктурата.

- Имате предвид пътищата, но и не само тях, предполагам?
- Разбира се, става дума за инфраструктурата като цяло. В това отношение са доста по-добри. А другото нещо, в което ни превъзхождат, е сигурността. Там просто няма кой да ти открадне колата. Или ако това се случи, бързо ще открият и нея, и крадеца. Почти всичко останало обаче е в наш плюс. Нашата природа е по-девствена, по-красива, по-интересна. Да вземем например морето. Плажовете ни са с хубав пясък. В много случаи наблизо е или Стара планина, или Странджа, или има горски масив - зеленината е много, естествена, същински "бял дроб", който ти дава чист и свеж въздух. Храните, които поднасяме, са екологично чисти, цените са 3 пъти по-приемливи. Хотелите и цялата ни база е обновена 100 на сто, персоналът е все от млади хора, усмихнати и весели. Разбира се, в това отношение има какво още да желаем, но поне са млади за разлика от други страни. Там се е случвало да ми сервират хора и на моята възраст - а тук при нас са все младежи, привлекателни, слънчеви.

- Добре, какво да се направи според вас? Само да констатираме тези неща - едва ли има полза...
- По отношение на инфраструктурата - според мен от Ниш до Варна и до Бургас трябва да има аутобан. Защо?
Сега Полша, Чехия и Унгария влизат в Европейския съюз. Средната заплата е 500 - 600 евро, за 2 - 3 години ще "скочи" на 1000 евро. Това означава - платежоспособно население, от което можем да привлечем поне 10 - 15 процента. Чехите например ни казват така: "Ние обичаме да ходим на вашето Южно Черноморие, там ни харесва. Мнозина от нас в тези курорти са се запознали със съпругите и съпрузите си и това са мили спомени. Но искаме да пътуваме удобно с колите си." И понеже от Ниш насам пътят не е удобен - отиват в Хърватска. Там е 2 - 3 пъти по-скъпо, условията не са толкова добри, няма нашите пясъчни плажове, но пък има хубави пътища. Така че - ако си оправим магистралите и осигурим удобен достъп до курортите, ще се върнат в нашата страна. Същото важи и за поляци, унгарци, словенци. А никак не са за пренебрегване и Латвия, Литва, Естония и т. н.
Затова винаги при удобен случай в медиите предлагам на тези, които ни управляват - ако няма пари за инфраструктурата, да предлагат обекти на концесия. Какво толкова страшно има? Държавата ще оправя второкласните и третокласните пътища, а магистралите ще са на концесия. Туристите ще платят някакви пари - да кажем 5 - 10 лева, за да стигнат до морето. Но ще пътуват по аутобан и ще ги икономисат от гуми, от гориво, от амортизация на автомобила.
Или да вземем друг пример - балнеологията и санаториалния туризъм. И те имат много голям потенциал у нас, но този потенциал е недостатъчно развит.

- Да, потенциалът наистина е огромен и в КЕШ неведнъж сме писали за това...
- Сега обаче има и нещо друго. България след 3 години, ако не ни мине котка път, както се казва - ще влезе в Европейския съюз. Това означава, че европейските структури и институции за социално и здравно осигуряване ще могат вече да признаят разходите на хората за почивка и за възстановяване в курортите на България. И тези разходи, или поне част от тях, ще са за сметка на осигурителните вноски. Нашите курорти ще бъдат предпочитани заради по-изгодните цени при добро качество на услугата. Защото те ще гарантират на европееца, че ще му остане известен "запас" от средства от осигурителните вноски.

- И все пак не смятате ли, че редица страни като Испания, Франция, Италия, пък и Гърция и Турция ни превъзхождат с едно културно наследство, което е много добре експонирано и представено?
- Те наистина имат традиции, не споря. Но не трябва да се забравя едно: българските земи имат 8000 години история, която започва още от неолита.
Вземете например София. Тук, в Сердика, някога император Константин Велики е взел решението за покръстването, за възприемането на християнството в цялата Римска империя. Тук са изградени едни от първите църкви в Източната римска империя като базиликата "Света София" и храмът ротонда "Св. Георги". Представяте ли си за какво говорим? Това е една от люлките на християнството и цивилизацията.

- Да, така е. Добре разбирам точно за какво говорим.
- А да не задълбаваме в древната история на Родопа.
Пък и само това ли е? Кой не е минал през нашите земи, кой не е оставил тук следи? Александър Македонски, най-големите владетели на Рим и Византия и кой ли не още. Да не навлизаме в подробности и за такива невероятни исторически обекти и находки като Перперикон, Свещари, Старосел...
Бъдещето според мен е на културния туризъм в България.

- Доколко Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация може да помага за развитието занапред? Колко фирми членуват в нея?
- Държим 80 на сто от пазара - това е достатъчно доказателство за значението ни, макар че не сме борса или друга подобна институция, за да измерваме влиянието си по такъв начин.
Обаче за изминалите 14 години държавата се освобождаваше от собствеността в туризма по такъв начин, че сякаш водеше битката при Сталинград: отстъпваше на година по хотел. Сега в бранша собствеността е 100 на сто приватизирана, но тя не иска да се освободи и от управлението, и от администрирането. Нямам нищо против ние да си гледаме само бизнеса, а държавата да си запази администрирането, но това да стане, както се прави на Запад. Там държавата наблюдава отрасъла. Обаче той се самоуправлява чрез своите организации. Като управляваш, носиш си и отговорността. Ти лично, а не определена политическа сила. Или пък изпълнителната власт. Изпълнителната власт трябва да наблюдава процесите и когато браншът злоупотреби - чрез полиция, прокуратура, съд да вкарват виновните в затвора. Да не говорим, че там, на Запад, ги и дискредитират чрез медиите. Направо ги съсипват.
Обаче тези дни Валери Димитров, шеф на Икономическата комисия на Народното събрание, ни покани на среща за обсъждане на едно негово предложение за делегиране, за преотстъпване на права при управлението на туризма. Или - Икономическата парламентарна комисия е осъзнала, че след като сме направили тези хотели и сме ги напълнили, след като осигуряваме работа и поминък, плащаме данъци, ние можем да носим отговорност. Думата ни тежи. Прави им чест и на Икономическата комисия, и на Валери Димитров, че са решили да се облегнат на нас. Ако постигнем успех в това, то ще е успех и за България, така мисля.

- Добре ли правим реклама извън страната за България и нейния туризъм?
- Пак стигаме до същите проблеми. Румъния, която има по-слабо развит туризъм, отделя за реклама 23 млн. евро. Ние имаме отделени 2 милиона лева. Какво повече да ви говоря? Трябва диалог, трябва да се намерят най-подходящите форми, за да се реши този проблем. И нашите хора ще дадат повечко средства, но трябва да знаят къде отиват парите. Частникът не може да си раздава така лесно парите. Иначе просто ще фалира.
Има и друг проблем. Рекламата, когато не са оправени другите неща, за които говорим - особено инфраструктурата и чистотата по пътища и улици, става всъщност антиреклама.

- Смятате ли, че сте се реализирали в живота, направили сте една добра кариера, няма вече към какво да се стремите?
- Аз съм такъв човек, че не мога да спра. Докато съм жив, докато мога - ще помагам според силите си. Навремето, като агитирах хората да се захванат с частни хотели, малко от тях ми повярваха. Мнозина ми се подсмиваха, вземаха ме на подбив. Които ми се подиграваха, те още ми се присмиват. Които се колебаеха - и сега се колебаят. Обаче повечето от тези, които рискуваха - успяха. А аз съм така устроен, че се радвам на моя успех, но два пъти повече се радвам на успеха на някой друг. Искам да виждам заможни, усмихнати, лъчезарни хора. Просто съм си такъв, позитивно мислещ човек. Дори ми е трудно да комуникирам с хора с отрицателна енергия. Случвало се е да казвам на някого: "Не пренасяй върху мен своята отрицателна енергия, ще ме заразиш!" Песимизмът може да убие човека. Ако си мислиш непрекъснато за нещо, че няма да стане, то наистина ще се провали. Но ако си оптимист, мислиш позитивно и си казваш: "Аз мога и ще успея", тогава успяваш.
Така че, докато съм в състояние, ще пренасям тази положителна енергия.
Ще продължавам, защото има още много работа да се върши - и в Смолян, и в Сапарева баня, и в Семково, и в Добринище, и къде ли не. Ако всичко това заработи, България има потенциал да прави оборот между 6 и 8 милиарда евро. И това е реално, дори нещо повече, то е минималното!
Австрия - при 8 млн. души население и почти без летен туризъм - само със зимен, прави 14 млрд. евро. Две столици от Централна Европа - Прага и Будапеща, правят 2 милиарда евро. А това са два града - без морски и планински курорти, единствено с културно-исторически забележителности!
България - с този потенциал, който има, може да постигне далеч повече. Съгласен ли сте с мен?

- Напълно. Хотелиерският бизнес обаче изисква доста предвидливост. Така ли е?
- Да, вярно е. И това може да стане голям проблем. Както се строи сега - особено в София, без добър маркетинг, ако инфраструктурата не се оправи и не привлечем достатъчно посетители и гости чрез културно-историческия и конгресния туризъм, за които в столицата има добри възможности, голяма част от хотелите вероятно ще фалират. Но дано тези, от които зависи това, да не допуснат то да се случи.

- Имате ли принцип в живота, който не нарушавате?
- При мен честността е издигната в култ.
Винаги съм казвал пред вашите колеги: "Който иска да прави бизнес, първо трябва да инвестира в доброто си име и едва след това във всичко друго." Защото доброто име докарва пари, но парите не могат да ти докарат добро име.

- На кого, който не ви е вярвал в миналото, бихте казали: "Ела сега да видиш!"
- Когато реших да създам частен хотел и да агитирам и хората да направят същото, обърнах се към някои интелектуалци. Бяха преподаватели по туризъм, професори, завършили по два-три университета. Аз нямах такава подготовка и ценз, затова реших да се допитам, да не сбъркам. Отвърнаха ми: "О, я не лъжи хората, това няма да стане!" И почнаха да ми обясняват защо. Казах си, какви са тези хора - колкото са по-учени, толкова повече отричат новото! И се заех да им докажа, че може и ще се получи.
Сега бих искал да видят резултата. Има вече 1600 хотела - при 800 милиона долара собственост на тези, които са рискували. Това е то визитната картичка на отричания някога частен туризъм! Всичко останало са приказки.