"Най-тъпо и скъпо е да не се прави нищо"
Благой Рагин – председател на БХРА, пред вестник "Капитал"

   Всяко Ваше изказване за туризъм от няколко години стига до лошата транспортна инфраструктура.

   - Просто няма работеща икономика и няма работещ туризъм без добра инфраструктура. Това трябва да е алфата и бетата на всички разговори, на всеки контакт. Автомагистралите са вените, по които тече кръвта на бизнеса, а в България те са запушени. Сега нашите хотели са с много по-добро качество от европейските. Инфраструктурата обаче изяжда половината от цената, която бихме могли да получаваме за тях. Така си поддържаме цените ниски, даваме ниски заплати на персонала и делът ни в БВП е по-нисък от възможния. И това нещо спъва развитието. Ако се отпушат инфраструктурните проекти, ръстът на икономиката би могъл да стигне поне 10%, а туризмът е в състояние да реализира между 6 и 8 млрд. евро оборот и към 10-12 млн. туристи, но при друга цена.

   На каква база са тези прогнози?

   - На база на това, което направиха в Хърватия, Португалия, Ирландия, Испания, Чехия, Словакия. Всички тези страни си направиха инфраструктурите и станаха привлекателни за инвестиции.

   Кои транспортни проекти са най-важни за туризма?

   - Морските летища и магистралите "Хемус", "Тракия" и "Черно море". Варненското и бургаското летище работят четири-пет пъти над възможностите. Достъпът от тях до Слънчев бряг и Златни пясъци е затруднен. От Стара Загора до Слънчев бряг през август се пътува пет-шест часа с по 20-30 км. в час, което буквално води страната извън всяка конкуренция. Нашите клиенти от Полша, Чехия и Унгария, които биха искали да се върнат по старите си любими места по южното Черно море, отиват в Хърватия. Защото там за последните пет години направиха над 400 км. автомагистрали, а магистралният им пръстен е общо 2 000 км. И цените са два пъти по-високи, отколкото при нас. Тоест с по-малко клиенти реализират по-голяма печалба. Чехите, които като туристи обичат да пътуват със собствената си кола, казват "не можем да стигнем до вас заради пътищата". Освен това сега затваряме нашите гости в курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци, а анимацията ни е слаба. Искаме да ги изведем оттам и да им покажем историята ни - гробниците в Казанлък, Перперикон, Старосел, но с тези пътища не се получава. Без автомагистрала "Хемус" Северна България - Велико Търново, Плевен, Русе, почти се е самоизолирала и се развива по-слабо икономически. Една година вече автомагистрала "Тракия" не стартира. Аз не съм адвокат на сделката, но знам, че няма нищо по тъпо и по-скъпо от това да не се прави нищо. Всяко забавяне оскъпява автомагистралите, защото земите за отчуждаване скачат, горивата скачат, заплатите скачат. Нищо не печелим, магистралите няма да станат по-евтини, но ще загубим много пари от реалния бизнес. Освен това автомагистрала "Марица" трябва да се свърже с Турция - отсечката от Пловдив до Капитан Андреево също е важна за нас. Важна е и автомагистрала "Струма", защото това е пътят за Солун, за Банско, за Македония, за Сърбия. Сега има спад на туристите от балканските страни, защото не сме достатъчно атрактивни и те предпочитат други дестинации. Автомагистрала "Струма" трябва да се свърже с Видин и Лом, защото в обединена Европа това ще бъде една артерия, която ще ни свързва с Румъния, Унгария, нагоре с Чехия.

   Оптимист ли сте за оправянето на магистралите?

   - Има нагласа в правителството. Министър-председателят е много добре настроен. Доколкото знам, Законът за концесиите се бърза, за да може да се отпушат тези инфраструктурни проекти, защото, за да станат магистралите, трябват някъде около 3 млрд. евро. Нашият бюджет не е в състояние да реши този проблем.

   По каква формула би трябвало да се строят тези магистрали според Вас?

   - Само на концесии. Богатите държави като Германия и Франция могат да си позволят да строят, но в страни като нашата единственото спасение се казва концесии. Три милиарда евро бюджетът в никакъв случай не може да отдели. Или ако го направи, ще е на час по лъжичка, коeто означава, че магистралният пръстен на страната ще се изгради след 30 години.

   Интервюто взе Боряна Бъчварова