 Бранимир Миланов: Успешният менджър се познава по екипа Подбрах нови за бранша, но качествени хора, казва генералният мениджър на хотелски комплекс "Сити" в столицата в разговор с Богиня Матеева - Г- н Миланов, не ви ли изкушаваше вашата богата мениджърска кариера да започнете самостоятелен бизнес?
- Самостоятелният туристчески бизенс изискваше голяма инвестиция, с каквато аз не разполагах. Честно казано, предпочитах да съм добрият управител на чужда собственост, а не професионалистът инвеститор. Ако имах средства да направя хотел, може би нямаше да съм негов мениджър, а щях да се занивам с нещо друг.
- Кой ви срещна със собствениците на "Сити" - съдбата или старо познанство?
- Случайността ми помогна. Мой приятел упорито ме увещаваше да отида в новия хотел. Познавам едни хора - казвше ми той, имат хубава сграда, дай да им помогнем да развият бизнес. Аз не устоях на натиска и отидох. Собствениците на "Сити" са строителни инженери, никога не са се имали намерение да управляват хотел и се довериха на моя опит.
- Какво е най-важното за мениджмънта на един хотел?
- Много важни неща има. Основното, върху което трябва да се съсредоточи човек, е работата със самия персонал. Ако инвестицията наистина е добра и хотелът е хубаво направен, човешкият фактор е най-важният. Той защитава името на тази сграда и я превръща в място със свой дух.
- Много ваши колеги се оплакват, че липсват кадри за хотелиерския бранш. Вие как събрахте екип?
- По обяви и чрез интервюта.
- Каква формула използвахте - опит плюс младост или само младост?
- Нямах голяма възможост за комбинация на опит с младост, защото се явиха само млади кандидати. А и аз смятах, че е по-добре да нямат богат опит в туризма, защото можех да ги науча аз, без да ми се налага да изкоренявам вредни навици. Нали знаете, че автомобилните инструктори не обичат да обучават шофьори, които са се учили сами или ги е подготвял неспецалист? Подбрах нови за туризма, но качествени хора, образовани, с добра езикова квалификация, приветливи, знаещи, умни и интелегентни. Просто оставаше само да им се каже какво трябва да правят. Но колкото и да са добри хората, те трябва да бъдат обучавани и насочвани. Ние имаме договр с училището по хотелиерство и ресторантьорство в Банкя, оттам идват стажанти и им пердаваме всичко, което смятаме, че трябва да знаят.
- Дори на тези, които не искат да се научат?
- Не. Помагаме на тези, които искат да се развиват в този бранш и попиват всичко. Има и такива, които постъпвт с мисълта за временно пребиваване на приятно място докато си намерят друга работа или пък мислят, че при нас бързо могат да се напечелят пари. За да работиш в туризма, трябва да имаш сърце. Нямаш ли желанието, няма да се научиш.
- Вие също като тях сте наемен работник. Кой е най-важният елемент от взаимоотношенията ви със собствениците, който може да ви мотивира да увеличавате техните печалби?
- Това, с което един собственик може да мотивира един мениджър това е отношението към него. Собственикът трябва да му има пълно доверие, възлагайки му управлението на фирмата. Другото важно нещо, е, да го остави да работи спокйно и когато види, че мениджмънтът е успешен, просто да му каже две добри думи за това, че си е свършил работата. Заплащането не е маловажно, но лично за мен няма първостепенно значение в мотивацията.
- Семейство Накови какъв тип собственици са?
- Много важно е дали на входа собственикът поставя реалистична цел, за да търси определен резултат на изхода. Ние имахме задачи, имахме прогноза и ако трябва да бъда лаконичен - постигнахме повече от очакваното. За първата година от историята си, хотелът постигна годишна заетост почти 70%, което за един новак на пазара е много добър резултат. Завоювахме си името на бизнес хотел и нашите гости са хора, които не идват в София с цел туризъм, а да вършат делова работа.
- На туристическата борса "Ваканция 2004" получихте златен приз за най-динамично развиващ се 4-звезден хотел. В какво се измерва динамиката на "Сити?
- Овен че бързо постигна голяма заетост, хотелът се развива динамично и като разрастване на базата. Сега се строи голям конгресен център, разширяваме хотела с още едно крило, така че динамиката не е само в една посока.
- Вие сте председател на Софийската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Какви са взаимотношенията в бранша - остро конкурентни или колегиални?
- Когато се срещнем, ние не говорим кой как и какво прави. Ние обсъждаме проблемите в града, проблемите на самите нас и как да ги решим. Всеки от мениджърите може в един миг да отиде в друг хотел и не трябва да се създават враждебни отношения между нас на измамната основа за незбежната конкуренция.
- Коя е клюката, която не бихте искали да чуете за вас?
- Едно от важните неща за нашия бизнес е да няма клюки. И в самия хотел е хубаво да няма клюки. За да се разбират хората в различните отдели и звена, е важно да съумее мениджърът да ги приобщи и да им помогне да се опознаят, за да може когато някой каже нещо, другите да знаят какво означава то, а не да го тълкуват по различен начин. В нашия хотел например, когато има някакво парти, всички са заедно. Дори, когато няма формален повод, пак са заедно и това е изключително удовлетворение за мене, защото означава, че съм успял да направя колектив. Откритите и приятелски отношения правят екипа силен, здрав, можещ. А по екипа може да се познае дали един мениджмънт е успешен или не. Бранимир Миланов влиза в туристическия бизнес още през 1974 г. в хотел "Балкан", сегашния "Шератон". Минал е през всички стъпала на йерархията - пиколо, администратор и т. н. През 1982 г. е поканен на работа в новосформираното външнотърговско обединение "Балкантурист" и там договаряйки туристите за България, разбрал тънкостите на маркетинга. После бил търговски директор на "Балкан холидейз", докато съдбата не го изпратила в хотел "Сити". Хотелът е собственост на семейство Накови. Председател е на Софийската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.
Статията във вестник Бизнес Вести можете да прочетете online
|
