Благой Рагин: Големият печеливш за Великден са спа хотелите

Благой Рагин e роден е на 8 септември 1945 г. в с. Ярлово, Самоковско. Завършил е Техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Благой Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел в България през 1988 г.

- Г-н Рагин, Великден наближава, запълнени ли са местата за почивните дни?

- Големият печеливш тази година се очертава най-младата дестинация – спа хотелите, по-специално във Велинград, Сандански, Хисаря, Девин, Поморие, Кюстендил. От почти 2-3 месеца всичко е разпродадено. Голяма част от зимните курорти ще работят. По Северното Черноморие се очертава десант от Румъния, над 15 хиляди румънски гости се очакват. Освен това българите стягат куфарите, една част за Гърция, други за Сърбия, Македония и Турция. Най-губещи от всички ще са софийските хотелиери, защото столицата ще остане празна. Всички други ще спечелят.

- В сравнение с миналата година по-голям ли е интересът към родните курорти спрямо чуждите?

- Да, аз споменах спа хотелите, но да не забравяме и културните дестинации. Велико Търново е хит тази година, в Златоград има гръцки десант, в Белоградчик, Вършец ще има добра заетост. Както казах, за морето доста от хотелите ще отворят. И тази година, като миналата, очакваме нещо ударно. Цените са същите, няма завишаване, което също е важно да се каже. Семейните хотели в Рибарица, Тетевен, Троян, Елена, Чепеларе, родопските села също са голям хит.

- Как вървят заявките за лятото, как се отразява кризата в Украйна, ще има ли отлив на украински или на руски туристи по Черноморието или напротив?

- Засега нещата са под контрол, но колегите са притеснени. Работи се за фериботна връзка между Украйна и Варна, Русия и Варна. Настояваме спешно да се пусне такава връзка, за да могат от Крим руснаците да идват с ферибот, да не минават през Украйна. Надяваме се да няма големи сътресения, но все пак ние сме отворена икономика, зависими сме от световната политика. Ако се нажежат още нещата, може и да има някакъв отлив. Засега поне смятаме, че ще постигнем миналогодишните резултати. Но руският премиер се обърна към руснаците с призив да почиват на Крим и това може да окаже някакво влияние.

- Споменахте културния туризъм, как се движат нещата в тази посока?

- Ако сложим като номер едно по приходи морският туризъм, който е 70 процента, след това зимният, на трето място са спа туризмът и културният туризъм. Те са почти като близнаци. Аз четох в пресата, че над 50 хиляди туристи чрез круизите ще отсядат в Бургас, във Варна и ще посещават културните забележителности в страната ни, които са на стотина километра от брега. Това е добър пример, за да можем да се наложим и като културен туризъм. Освен това Велико Търново е на второ място след Дубровник като културна дестинация за миналата година. Това е голям успех, а на 10 април се провежда за 11-и път борсата за културен туризъм. Белоградчик, Златоград, стария Пловдив и Сердика се налагат вече като културна дестинация.

- В тази връзка трябва ли нещо да се промени в рекламната ни политика, на какво трябва да залагаме и как да си подобрим имиджа, за да привличаме повече туристи? 

- От опита, който сме натрупали за последните 20 години, нашите партньори аниматори от ЕС казват, че имаме една от най-добрите материални бази и едни от най-приемливите цени. Единственият проблем са маркетингът и рекламата. Затова ние продължаваме да настояваме едни процент от оборота, който е реализиран, да отива за външна реклама. А освен това се мъчим да намалим цените на самолетните билети, за да можем да бъдем конкурентни на Полша, Чехия, Унгария, където например билетите от Централна Европа до техните столици е 50 евро. Будапеща, Прага и Варшава поотделно само от уикенд и културен туризъм реализират по два милиарда евро годишен оборот. Това е добър пример, същото се отнася за Хърватия. Този модел е добре да го приложим и у нас. Така че културният туризъм може реално да реализира някъде между 1 и 2 млрд. евро годишен оборот, който в условията на криза ще бъде в помощ на българската икономика, да се вдигне БВП, да има по-големи заплати, по-висок стандарт.

- Очакваме ли отново традиционните английски клиенти за алкохолен туризъм, в Слънчев бряг хотелиерите поискаха баровете на открито да затварят след 23 часа?

- Аз и друг път съм казвал, че алкохолният туризъм е съвсем малък процент от всичко, което се реализира. Този модел го има в Гърция, в Испания, в Палма де Майорка например са го решили, като го изнасят извън курорта. И ние затова предлагаме шумът да е изнесен. Можем да черпим опит от Испания, този модел там е успешен и може да се поучим от страните, които са минали по този път.

- Бяхте споменали, че английски полицаи може да контролират собствените си туристи, ще се осъществи ли това?

- С румънците това го има. В Палма де Майрока видях английски и германски полицаи, които си контролират хората на собствения си език и това работи много добре. Тук вече зависи от нашето външно министерство, може да се направи такъв проект, който смятам, че ще е от полза и на Англия, и на България.

- Какви са резултатите от зимния сезон, липсата на сняг тази година отрази ли се?

- Още не е приключила статистиката, но по предварителни прогнозни резултати оръдията за сняг успяха да спасят сезона. И този сняг, който падна накрая, също. В момента в Боровец, на Маркуджиците и на връх Тодорка има сняг. Смятаме, че ще са положителни резултатите.

- Колко сериозни са проблемите, които се очертават с кадрите, има ли опасност да няма кой да ни обслужва по морето?

- Ние искахме свободно движение на капитали и хора и влязохме в ЕС не особено подготвени. И сега трябва да платим цената, а тя е тази, че нашите кадри, въпреки че ние тук сме много критични към тях, изтичат навън. Когато отида в чужбина и попитам има ли български колеги, казват „да, има.” При това, ако е готвач, той ще е главен готвач, ако е на рецепция – също ще е на ръководен пост. Българинът има ген на можещ човек и много бързо се адаптира. Освен това в нашия бранш влизат доста интелигентни хора, младежи. И като намерят добра почва, бързо се реализират. Но ние работим в посока да търсим резерви. Първо подкрепяме предложението да се въведат професионални паралелки за кадри, каквито имаше и преди, с повече практика. Също така от Украйна, Молдова, бесарабските българи имат голямо желание да работят у нас. Поставили сме въпроса и чакаме той да се реши. Не може да се спре тази миграция. Единственото нещо е да се повиши стандартът на нашите сънародници, затова искаме селското стопанство и туризмът да имат повече възможности. Защото това са двата отрасъла, които имат най-голям резерв за бърз растеж. Туризмът, при добра стратегия, може да удвои приходите. И след това да надграждаме. Но хората трябва да имат и мотивация да останат тук.

- Това е в по-дългосрочен план. А за тази година очертава ли се такава криза?

- В момента има договаряне. От морето идват тревожни сигнали. Ние сме пуснали реклама по всички онлайн агенции, по медиите и каним нашите сънародници, които имат желание да работят, да влязат в сайтовете на морските хотели и да заминават за преквалификация. Сега е април, за един месец един барман например може да повиши квалификацията си. Студентите, които знаят английски, могат да работят на рецепция, да си изкарат стажа в един хотел, да бъдат въведени в тази професия.

- Но вероятно няма да се размине без внос на кадри?

- Да, паралелно ще вървят и едното, и другото.

- А къде има най-голям проблем, откъде са най-често оплакванията?

- Най-много се притесняват по Северното Черноморие, в Добрич например, Златни пясъци, Обзор. Има притеснения и по Южното Черноморие, в Слънчев бряг. В момента всички търсят кадри. И с това интервю също, ако може да се призоват всички, които търсят работа, сега е моментът да се възползват от тази възможност.

http://novinar.bg/news/blagoj-ragin-golemiiat-pechelivsh-za-velikden-sa-spa-hotelite_NDYwOTs0OQ==.html