Чудесата на Балканите ще са световен хит

В. "Стандарт" инициира кампания за представяне на Балканските туристически атракции в 7 държави от региона. Кампанията "Чудесата на Балканите" се осъществява в партньорство с Балканския алианс на хотелиерските асоциации (БАХА).

Първата среща между бизнеса и медиите на България, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина се проведе на 27 февруари в Белград. Какъв ще бъде ефектът от инициативата и какво още може да помогне на родния туристически бранш, попитахме пожизнения почетен председател на БАХА и шеф на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация /БХРА/ Благой Рагин.

- Г-н Рагин, какъв ще бъде ефектът от кампанията "Чудесата на Балканите"?

 

- След срещата в Белград съм още по-голям оптимист. Бяха надминати дори моите очаквания. Това, което се случи, беше истински балкански празник. Благодаря на главния редактор на в. "Стандарт". Това, което направи г-жа Славка Бозукова със своята инициативност и харизма, е един добър пример. Идеите, които ние чрез нея изложихме, се възприеха на 100%. Веднага 4-5 държави пожелаха да са домакин на следващата среща от кампанията, да мултиплицират този модел и в своите страни и да го наложат като марка. Това е бъдещето на Балканите. Затова и на следващата ни среща на 8 май в Сараево, Босна и Херцеговина, от името на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (БАХА) ще връчим приз на г-жа Бозукова за медийно лице на Балканите. В страните членки на БАХА живеят над 54 милиона граждани. Това е население колкото на Франция и този пазар става много интересен, ако се обедини.

 

- Какви са туристическите ни предимства като регион?

 

- Имаме уникална история, запазена природа, автентична храна. В този край на Европа все още не са пробили до такава голяма степен генномодифицираните храни, което може да е огромен плюс. Освен това имаме богатство от минерални води и развит ски туризъм. Заедно можем да се представяме на пазари като Китай, Индия, Япония, САЩ. За тях не сме толкова атрактивни като отделни страни, но като общ продукт на Балканите можем да се превърнем в световен хит.

 

- Досега като че ли балканските страни подценяваха туристическия потенциал на съседите си. Хората познават по-добре Рим и Виена, отколкото забележителностите на комшиите. На какво се дължи този факт?

 

- Причината е, че близо век Балканите са били барутният погреб на Европа. Исторически и политически сме обременени. Били сме разделени и икономически. И всеки беше срещу всеки. Сега за първи път през последните 100 г. има добри взаимоотношения на високо ниво между отделните държави. В БАХА се обединихме благодарение на 4 мои девиза - "От историята да правим културен туризъм, а не културна война", "Обединени Балкани в обединена Европа", "Силни сме, ако сме заедно" и "За съседа или добро, или нищо". Те наистина пуснаха дълбоки корени и нещата сега вървят в посоката, която ние начертахме преди 10 г. Имаме идея на борсата в Париж през септември да участваме всички балкански страни със съседни щандове, за да се представим не само като отделни държави, но и като регион - с фолклор, уникални вина, кухня и чудесата на всеки. 10 общини от България вече са заявили участие. Предложили сме вицепремиерът Даниела Бобева да е патрон на това мероприятие. Поканили сме и Ирина Бокова, която е начело на ЮНЕСКО. Заедно с ресорния ни зам.-министър Бранимир Ботев можем да направим едно силно представяне и това да е първият балкански десант в столицата на световния туризъм - Париж.

 

- Има ли интерес от страна на туроператорите да направят пакети по тези балкански маршрути?

 

- Ние вече направихме първите крачки. Сега даваме шанс на нашите и на балканските туроператори да привлекат например френски, японски, китайски туристи, които търсят точно такива продукти.

 

- Какво можем да научим от другите балкански държави в туризма и какво ние можем да им предадем като опит?

- От 10-те държави в БАХА най-много можем да се поучим от Хърватска. Те имат материална база колкото България, но реализират двойно по-голям оборот от нея. През последната година например Албания отбеляза 50% ръст в туризма, Македония - 25%, Черна гора също. За всички тях туризмът е приоритет. Ние в момента сме на второ място на Балканите след Хърватска като развитие, но ако не увеличим темпото, ще ни задминат. Трябва да преразгледаме маркетинговата и рекламната си политика.

 

- На какво се дължат успехите на другите балкански държави?

 

- Въпрос на решения от страна на държавата. Вече няколко пъти съм поставял въпроса как може да се помогне на нашите авиопревозвачи да бъдат по-конкурентни, както се случи в Македония и Сърбия. Очаквам да ме приеме финансовият министър Петър Чобанов, за да му изясня в детайли идеята си. Поискал съм и среща с директора на "България Ер". Ние сме партньори с останалите балкански страни, но сме и конкуренти. И затова не можем да стоим настрани, докато другите се развиват с бързи темпове, ние да сме опиянени от успехите, че сме лидери в региона. Свободният пазар е динамичен и трябва постоянно да се променяме. Ние, като членове на ЕС, не можем директно да субсидираме авиопревозвачите за повече полети. Но това могат да направят общините, на които държавата да отпусне целево средства, а те от своя страна да ги дават на летища и авиокомпании. В Македония приходите за 3 г. са се увеличили тройно, а ръстът през последната година е 25%, докато при нас е около 5%. Другото ни искане е 1% от оборота на туризма да се задели за външна реклама на целеви пазари, за промоции и маркетинг. В България губим и по около 1 млрд. евро всяка година от това, че вече 20 г. не можем да намерим общ език с еколозите за зимния туризъм. Ние от туристическия бранш не сме по-слаби любители на природата. Готови сме както американците да направим специален фонд, в който да се отчисляват част от приходите на бранша. Той да се контролира от екоминистерството и зелените организации, а средствата в него да отиват за опазване на природата и рекултивиране. Ние сме на второ място в Европа по брой на минерални извори, но те не се използват. Държавата може да помисли да отпусне концесии, като през първите 5 или 10 г. да не прибира от бизнеса такса за стопанисването, за да стимулира инвестициите и развитието на дейността му. Не може в земеделска България 81% от храната да е внос от чужбина. Няма как да има добавена стойност, да повишим стандарта и да създадем нови работни места. Трябва да се направи така, че животновъдите спокойно да пасат овцете си в горите. В момента всички те са паркове. Животните не унищожават природата, а са санитари, които се хранят с билките в гората, с ниските храсти, торят. Тяхното месо, мляко, сиренето и кашкавалът ще са с уникален вкус. В Родопите, Пирин, Витоша, Централен Балкан - никъде не пускат животни. Нормално е да е забранена сечта, но това защо? А глобите са по-скъпи от самите животни. Румъния през 2013 г. е произвела 22 милиона агнета, а ние не можем и 5 милиона, колкото търси Катар. Трябва да се правят революционни преобразувания в икономиката, ако искаме да увеличим стандарта, БВП и да запазим България. На всеки час 8 сънародници напускат страната ни. Ние ще запазим природата, но не за нашите деца и внуци, а за чужди народи. Е, тогава какво печелим?

 

Наталия Малчева, в.Стандарт