От 2 000 до 20 000 лева глоба за заведение с музика без платени права

На 25 март влязоха в сила последните изменения и допълнения в Закона за авторското право и сродните му права. „Целта беше първо да се пререгистрират дружествата за колективно управление на права, на които трябва да се плащат таксите, за да има по-голям контрол от страна на държавата. Колко пари събират, на какво основание, кои са техните членове и как се разпределят”, обясни Георги Дамянов, директор Дирекция „Авторско право и сродни права” в Министерство на културата. Промениха се и санкциите за тези, които не спазват закона.

Срещнахме се с него, за да ни разкаже кой дължи такси за публично използване на защитени произведения, как се определят те и как сумите се разпределят между артистите. Попитахме го каква е разликата между двете организации „Музикаутор" и „ПРОФОН”, които събират таксите и кой и как ще контролира дейността им.

Г-н Дамянов, кои фирми и обекти дължат такса за използване на защитени произведения?

Законът за авторското право и сродните му права е в сила от 1993 и оттогава фирмите имат тези задължения, макар и да не ги спазваха. Днес очевидно моментът за промените в закона е назрял, защото все повече фирми питат какво и на кого трябва да плащат и започват да изпълняват задълженията, които имат по закон.

Когато вие осъществявате публично изпълнение на защитено произведение, каквото е една песен, филм, клип и т.н., трябва да получите съгласие, при това предварително, писмено от името на автора или организация, която го представлява. С други думи, когато вие във вашето заведение, сладкарница, хотел, ресторант, дискотека, бар пуснете музика, вие дължите съответното възнаграждение на хората, чиито песни се изпълняват, както и на изпълнителя и продуцента на този запис. За да можете да пускате музика, вие трябва да имате предварително тяхното писмено съгласие. При нас практиката е обратната. Първо се пуска музиката, събираме парите на хората, които се веселят и музиката допринася за доброто им настроение и чак след това се сещаме, че трябва да сключим договор с този, който е написал тази музика.

Чу се, че освен заведенията, такси дължат и например такситата?

В чужбина, където вече има традиции, се събират такси и от таксита, обредни домове, частни партита. В България все още не сме стигнали дотам. Искаме първо да дисциплинираме тези, при които има пряка връзка между използването на музиката и тяхната дейност. Може би след около пет години и в България ще стигнем до тези категории.

Много собственици на обекти опонират, че те плащат за кабелната телевизия, която пускат в заведението си.

Да, този въпрос е много често задаван. Казват: „Аз имам само едно радио.” Вие обаче дължите такса и за музиката, която звучи от радиото и кабелната телевизия във вашето заведение, защото вие осъществявате публично изпълнение на тази програма. Едно е да гледате телевизия или да слушате радио вкъщи. Тогава не дължите нищо. Но ако пуснете радио или телевизионен канал на публично място, където се събират хора, както и в хотелските стаи, които се приемат за места за публично изпълнение, вие дължите такса за използваните защитени произведения.

Какво трябва да направят тези заведения, които искат да пускат музика?

Трябва да се свържат с дружествата, които защитават правата на авторите, изпълнителите и продуцентите на звукозаписите. Има хора, които са вложили средства за създаването на тези носители – дали е диск или друго средство, и трябва да им се плати.

Още повече, че хотелиерът, собственикът на заведение реализират част от приходите си не само, но и благодарение на тези записи.

В България има две организации: „Музикаутор" и „ПРОФОН”. Каква е разликата между тях?

Няма разлика, те взаимно се допълват. „Музикаутор” защитава правата на авторите. Другата организация е за т.нар. сродни права, каквито са изпълнителските и продуцентските. Това означава, че за да сте спокойни, че музиката, която звучи във вашето заведение е законна, трябва да имате договор и с двете дружества и за двата вида права. Не е въпрос на избор. Такава е и световната практика. За един вид права има едно дружество. В Европа най-големите страни с традиции в тази област Германия, Франция, имат по едно дружество, което се занимава със защита правата на авторите, и друго, което защитава правата на изпълнителите и на продуцентите на звукозаписите.

Не се ли монополизира пазарът по този начин?

Тези дружества имат монопол, но той е в полза на техните членове. Представете си, че има две-три дружества за един вид права. Това значи, че този, който ползва музиката, няма да знае към кого да се обърне. Ще има надпревара между дружествата, всеки ще намалява цени и ще настъпи хаос. За това световната практика е установила този фактически монопол, който обаче е под контрола на държавата.

Таксите, които трябва да се плащат към двете дружества, съизмерими ли са?

Всяко дружество има своя тарифа и таксите се определят по различни критерии. Не съм запознат в детайли, но мисля, че за различните видове права едно заведение ще трябва да плати горе-долу една и съща сума и на двете дружества. Много важно за ползвателите на музика е да сключват договори с двете дружества като членове на съответните асоциации в техния бранш, които са извоювали по-ниски цени. Разликата е съществена - между 30-40 процента. БХРА първи направиха пробив в тази област и решиха, че трябва да се върви по пътя на закона.

Миналата година сключиха рамково споразумение с „ПРОФОН” и предстои да подпишат такова и с „Музикаутор”. Дружествата започват да обучават агенти по места, чиято цел е да обиколят заведенията във Варна например, да разкажат за какво се дължат пари, да им предоставят договор.

Кой ще извършва контрола по обектите?

Министерство на културата. Ние и досега сме правили проверките. Не искаме да съсипваме на никого бизнеса. Искаме хората да си вършат работата, но на законна база. Глобите наистина се завишиха много. Законодателите решиха, че е крайно време да се обърне внимание и на тези интелектуални прави и те да бъдат защитени.

Какви бяха санкциите досега и какви са в момента?

Санкцията беше от 300 до 3000 лева, а сега е от 2000 до 20000 лева. Поне 10 пъти глобите са повишени, което е добре. Пак казвам, ние не искаме да съсипваме бизнеса на никого. Предупреждаваме, информираме. Ако се обърне внимание на тези предупреждения и се сключат договори, няма да има санкции.

Ще предприемате ли активна кампания за проверки по обектите?

Ние не сме спирали да правим проверки. На година правим около 300 проверки в цялата страна, включително и в курортите.

Има ли много нарушения?

Да. Досега повечето са били нарушители. Надяваме се тенденцията да се обърне. Сега с новите изисквания и санкциите считаме, че асоциациите ще информират своите членове и ще бъдат по-активни. Но за хората, които казват: „Не ме занимавайте с глупости”, просто ще бъде приложен законът, както и досега.

Вие обменяте ли информация с представители на двете дружества? Те споделят ли с вас кои обекти отказват да платят, за да отидете и да констатирате нарушението?

Да, често пъти те ни предоставят информация за дадено населено място. За тези, които не са редовни и отказват да сключат договор, отиваме и ги глобяваме.

Колко ще събират като проходи тези дружества?

Не сме правили такива сметки, защото това не е наша работа. Но искам да ви кажа, че по света това са огромни дружества. В Германия дружеството, което е равностойно на „Музикаутор”, събира 1 милиард евро.

Ориентировъчно каква такса дължи едно заведение?

Разговарял съм с представители на чужди дружества. Например в Холандия, когато са започнали тази дейност, хората също са реагирали негативно. Сега сметките показват, че годишната такса, разпределена по дни, е горе-долу колкото струва една бира. В Холандия една бира е около 5 евро, тук е два лева. Толкова трябва да заделя заведението на ден, за да си плати таксата. За тях обаче и това е много.

Цитирам ги като граници, тъй като не съм запознат подробно с тарифите. Според разчетите на едно от дружествата таксата е стотинка на стол. Ако има сто седящи места, това означава по 1 лев на ден. При магазините таксата е по-ниска, защото там музиката все пак не играе толкова съществена роля, както в една дискотека например.

Както стои въпросът с телевизиите. Те също трябва да плащат такси.

Телевизиите са запознати със закона и го спазват. Имат много добре подготвени юристи. При тях всичко може да се документира и евентуално автор, който е пренебрегнат и не са му защитени правата, може да ги съди. Телевизиите и радиата плащат редовно и на едното, и на другото дружество.

Ако искаме да използваме част от произведение за реклама какво трябва да направим?

Още по-сложно и по-скъпо е. Когато вземете една песен и я синхронизирате с картина, която няма нищо общо с песента, струва много скъпо. Разрешението за това се иска директно от носителя на правата и дори нашето дружество тук в България не може да отстъпи тези права. Има изпълнители, които са големи имена, които въобще са забранили тяхна музика да се използва за рекламни цели.

В Интернет обаче можем да видим всичко?

В Интернет ситуацията е крайно разконцентрирана. Там е по-сложно, защото няма орган, който да дава разрешение един сайт да го има или да го няма. Факт е, че в Интернет се използват защитени произведения безконтролно. Предстои решаването на тези проблеми. Надяваме се да има решение на ЕК, което да засяга всички страни на ЕС.

Тези две дружества ще събират страшно много пари. Как ще бъдат разпределяни между различните изпълнители?

Зависи най-вече от това колко популярна е дадена песен. Радиото и телевизията дават пълни отчети за музиката, която излъчват към двете дружества.

Специално за публичното изпълнение всеки, който плаща такса, също може да даде отчет за това, което се изпълнява.

Това означава, че ако имам магазин, мога да кажа кое радио най-често звучи при мен или дисковете на кои изпълнители пускаме?

Да, може. Всякаква информация, която дадете, ще е полезна за по-точното разпределение между авторите. Двете дружества имат договори с подобни дружества от цял свят и всичко, което е за бразилски, френски, американски автори, се разпределя натам.

Има ли разлика при разпределянето на средствата между български и чужди изпълнители?

Не. Авторското право не се интересува от това дали песента е хит, или не, дали е българска, или не. Сведенията за това какво се изпълнява в радиата и телевизиите постъпва автоматично към дружествата. За всеки автор и произведение се набира автоматично информация. Парите, които идват за радио и телевизия, се разпределят между всички минути и се получава така, че 1 минута струва 10 стотинки или един лев например. Да кажем, определен изпълнител има 100 минути. Това означава, че той ще вземе 100 лева. Доколкото знам, оплаквания на авторите са, че невинаги знаят откъде точно идват тези изпълнения. Може би дружествата трябва да подобрят софтуера, за да дават още по-подробен отчет на авторите. Затова при получаването и разпределянето на парите не може да има груби нарушения.

Как ще бъдат контролирани тези частни дружества, които ще събират милиони?

Тези дружества не формират печалба.Те имат процент от приходите, които могат да използват за административни разходи. Всичко останало се разпределя между авторите. Дружествата имат Управителен съвет, Контролно-ревизионна комисия, данъчните винаги могат да направят проверка, ние също можем да можем да изискваме информация по конкретни въпроси.

Едно от задълженията на дружествата е да публикуват отчетите си всяка година, което ще бъде факт и сега. Ще има одит, който ще прегледа цялата документация и ще излезе със заключение как са разпределени парите. Всичко това ще бъде следено и от наша страна.