Начало  |  Въпроси  |  Контакти   Български  |  English  |  Deutsch  |  Français  |  Русский  |  Chinese   |  España   
Начало
БХРА
устав
членство
състав на УС и КС
етичен кодекс
преференции за членовете на БХРА
регионални структури
годишни награди
Членове на БХРА
Асоциирани членове
Партньори
Туристически борси
Полезна информация
Нормативни документи касаещи туризма
Предстоящи събития
Промоции
Решения на УС на БХРА
Пресата за нас
Полезни връзки
Архив
Кандидатствай за работа в туризма
кандидати за работа
свободни работни места
Контакти









| Членство |

 
 
21.08.2009

Стратегията за туризма е грешна


IHRA

в.Пари
Дарина Черкезова, dcherkezova@pari.bg
19.08.2009

В условията на криза спад от 10 % за бранша е приемлив, смята Иво Маринов, зам.-министър на икономиката, отговарящ за туризма

Г-н Маринов, защо решихте да приемете предложението да станете зам.-министър в новото мегаминистерство на икономиката, енергетиката и туризма? Какви са първите ви впечатления към момента?

Харева ми това, че министър Трайчо Трайков създаде много добър екип. Това, което заварвам в сферата на туризма не ме учудва, защото малко или много съм свързан с тази материя. Лошото е, че Държавната агенция по туризъм (ДАТ) продължава да съществува и аз реално нямам подчинени в момента и само мога да наблюдавам как се движат нещата, без да мога да влияя на решенията, които се вземат.

Какво успяхте да свършите за тези две седмици, откакто сте зам. министър, макар и все още без екип?

Първото, което направих е да се срещан с ръководството на ДАТ и да преценим кои са най-належащите неща. Имах срещи и със зам.-министър в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), който отговаря за Оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) по мярката, по която бенефициент е ДАТ. Разбрахме се какви стъпки трябва да се направят след преминаването на ДАТ към Министерството. Проведохме работна среща с представителите на водещите туристически сдружения, на която се поставиха част от основните проблеми, набелязахме и следваща среща за конкретни предложения в началото на септември. Имах среща с председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) относно контрола на качеството на зимния и летния туристически продукт. Бях и в Министерството на културата във връзка със стратегията за развитие на културния туризъм, като се разбрахме тя да бъде прегледана до две седмици, за да се внесе в Министъерски съвет (МС), за да се насочат средства от ОПРР натам. Вчера имах среща и със зам.-министъра на външните работи, който отговаря за консулските служби.

Какви са идеите на бизнеса и за какво настояват те? Поехте ли конкретни ангажименти?

Срещата с бизнеса се случи на деветия ден, на който екипът пое работата, не сме закъснели и за пръв път дори се случва толкова рано. Основните неща, които бяха поставени като въпроси и проблеми бяха визовият режим и дали ще остане договора за аутсорсинг при издаването на български визи за руски граждани с индийската компания VFS. Според мен тази работа може да се върши от консулските служби, ако те се укрепят административно. По-скоро съм склонен да се прекрати договорът, ако действително няма неустойки и срок за предизвестие. Говорихме си и за други проблеми – инфтаструктура, пречиствателни станции, образование, квалификация и преквалификацията на заетите и др., които са общи за цялата страна, но оказват влияние и спъват туризма. Коментиране бе и бюджетът за националната туристическа реклама. Нашата позиция е, че той трябва да се увеличи, но трябва да се направи нова среща с бизнеса, за да се прецизира в кои туристически изложения ще участваме. Целта е от една страна да спестим средства като участваме в по-значимите туристически борси, а от друга – да повишим ефекта и качеството на участията ни в тях.

Какви средства са нужни за туризма? За каква сума ще настоявате в новия бюджет?

За миналата година бюджетът за сектор туризъм е бил около 5.8 млн. лв., като от тях близо 2 млн. бяха за издръжка на ДАТ, а останалите реално се използваха за реклама. Искам първо да направя втора среща, за да прецезираме къде да съкратим участията и да направим по-реално предложение за нужните средства. Още повече, че догодина от ОПРР също има средства за маркетинг и реклама, така че ще трябва да избегнем дублиране на разходите финансирани по проекти и чрез националния бюджет.

От началото на годината отпадат визите за граждани от Македония, Сърбия и Чвена гора. От бранша настояват да се направи нещо, за да може още отсега да насочим погледа им към България?

Това ще е част от програмата за националната туристическа реклама. Има туристически изложения в Скопие и в Белград в началото на годината, за които трябва да се подготвим добре. Тук отново се появява въпросът за състоянието на инфраструктурата, защото визите ще отпаднат не само за България, но и за други съседни на тях страни като Словения и Гърция. Трябва много спешно да се предприемат действия за улесняване на влизането в страната, за да не се окаже това пречката и те да се насочат в други посоки.

От кои туристически борси можем да се лишим?

Трябва да направим анализа на няколко нива – как се движи туристопотока от няколко държави към България, дали има съответния транспорт към странта ни и какви са нагласите на тези туристи да пътуват зад граница и с каква цел. Например не виждам причина да участваме на изложение в Южна Корея и ако всъщност не участваме там, то трябва да преценим къде бихме насочили средствата и какъв ще бъде ефекта от това.

Какво ви съобщиха от КЗП?

Направен е анализ за състоянието на проверките. Има туристически обекти, които не са категоризирани, което е в нарушение на закона и е по вина на държавния орган. Става въпрос за категоризация на плажове, ски писти и др. туристически обекти.

Как гледате на идеята бизнеса да помага на държавата в категоризацията на обектите?

За мен категоризацията не е чисто административен акт, но и инструмент за контрол на качеството и затова експерти, които извършват категоризацията трябва да са честни и да са професионалисти, за да са в полза и помощ на представителите на бизнеса. Трудно биха се посочили обекти, които да отговарят на 100% на изискванията, но експертите поне трябва да им показват нещата, които са поправими, да им да дадат правилната насока какво да предприемат. В момента комисията, която се занимава с категоризацията се състои от 3 члена държавни скужители. Имам намерение да организираме конкурс и от тях двама да бъдат външни екепрсти, а само един да е служител на държавната администрация. Това е с оглед по-голямата екепртиза на тези комисии, за да може самият процес да е от полза и за хората, които работят в сферата на туризма.

Следващото нещо, което трябва да направим спешно и ще се захванем с него от септември е да се започне работата по националната туристическа информационна система и то най-вече в частта туристически регистър. Приета е наредба от МС за работата на този регистър, но не е осъществена връзката между държавния орган и на общините. Това може да се направи бързо и лесно, софтуерът е направен, просто трябва да се закупи определен вид техника, за да се знае колко легла или заведения има в България, какъв е капацитетът им и т.н. Това ще е от полза не само за държавата от гледна точка събоираемостта на данъци и такси, но и в полза на бизнеса, за да може когато си прави бизнес план да прецени добре инвестиционното си намерение.

Какви средства са нужни за това? В какъв срок може да бъде изградена националната туристическа информационна система?

За националната туристическа информационна система са нужни около 200-300 хил. лв. Ще видим какви икономиии могат да бъдат реалзирани, ако няма достатъчно средства, то ще ги заложим в бюджета за следващата година.

Срещата ви в Министерството на културата също е много важна не само с оглед на стратегията, но и относно проблемният за бранша въпрос със заплащането на авторските права...

В течение съм на проблема. Срещата обаче беше най-вече по стратегията за развитие на културния туризъм. През следващата седмица ще се проведе среща и във връзка с темата за авторските права. Искам да уточня, че не става въпрос, че хотелиерите и ресторантьорите не искат да плащат такса, а просто тя да е в разумен размер и да има повече компании като Мюзик Аутор и Профон, с които да могат да се сключават договори за музикални права. Те настояват и за гаранция, че средствата ще отдидат за изпълнителите и техните продуценти.

Предстои промяна на стратегията за туризма, какви ще са новостите в нея?

Става въпрос по-скоро за нейната актуализация. Сега действащата стратегия, която бе приоета в началото на април и е за периода 2009-2013 г. има доста слабости. На първо място дори ситуационния и SWOT анализа не са актуални, тъй като икономическата среда е съвсем друга. Базата за написването на стратегията в голяма степен беше погрешна. Липсва вертикална връзка между общинските, регионалните планове и националната стратегия за развитие на труризма. Липсва до голяма степен и хоризонталната връзка между стратегията за развитие на туризма и националните стратегически документи за развитие. Не на последно място, не е посочен следва да се промени срокът за действие на самата стратегия. Сегашната е за 2009-2013 г., а през следващата година ще започнат преговорите за е и следващият програмен период със средства от ЕС - от 2013 до 2020 г. Считаме, че докато не започнат самите преговори за европарите, ние трябва да сме актуализирали стратегията, за да може, когато се искат средства за туризма да имаме документа, на чиято основа да става това. Затова считаме, че стратегията трябва да е със срок до 2025 г., а планът за действие към нея до 2020 г., което да съвпадне със следващия програмен период.

Каква е личната ви прогноза за развитие на турзима в България?

За тази година, ако не настъпят форсмажорни обстоятелства, мисля, че туризмът ще реализира спад от под 10%, което на фона на ситуацията в съседните страни, с изключение на Турция е добре. За догодина е трудно да се каже отсега, защото нещата ще станат ясни, след като минат борсите в Лондон, Берлин и Москва. Прогнозата зависи от икономическото състояние на съответните пазари. Появиха се информации, че Франция и Германия излизат от рецесия, а Германия е наш основен пазар. Ако това действително се случи, можем да очакваме ръст оттам. Ще има голяма спад и на пазар Великобритания и от скандинавските страни – с около 30% към момента, така че там ще трябва да се насочат основните усилия, за да можем да се доближим поне до 0-та и да стигнем предишните нива.

С какво ще привличаме чуждестранните туристи към България? Кои ще са приоритетните направления в развитието на туризма?

Морският и планинският туризъм са с най-голям дял и България е позната дестинация за такива пътувания и почивки. Бихме се насочили и в развитието на специализирания вид туризъм, като културният е на първо място, след това балнео, SPA и уелнес, екологичния и селския, тъй като на нас ни трябва както разнообразяване на предлагането. Има интерес, а и проучванията показват, че след излизането от кризата точно тези видове специализиран туризъм ще са най-търсени.

Какво е отношението на държавата към голф-туризма, който вече намери място в стратегията на ДАТ за периода 2009-2013 г.?

Радостно е, че той се развива добре, но считам, че неговото развитие трябва да е подчинено на опазването на околната среда и голф игрищата да бъдат на такива места, че да не се стига до концентранция на строителство и туристопоток.

А с какво ще привлчем българския турист, за да остане в страната?

Това е големият въпрос. Факт е, че българинът малко познава възможностите за туризъм в страната, включително и това, че има добри туристически обекти с добро туристическо предлагане. Трябва да работим в посока за подобряване имиджа на туризма в съзнанието на българските граждани. В Европа и света в туризма работят основно малки и средни предприятия. Нужно е да се предприемат интегрирани мерки, най-вече чрез подобряване ан пътната инфраструктура и ВиК мрежата, за да може да се подобри достъпа до техните туристически обекти, за да можем да развиваме туризъм и във вътрешността на страната. Туризмът е фактор за преодоляване на диспропорциите в регионалното развитие и за повишаване на заетостта и доходите на местните общности.

Имахте конкретна идея за корекции в данъчното облагане...

Това, което казах е идея, възможен път за стимулиране на българсктие граждани да почиват в България. Това е и опорна точка за дскусия, но трябва да се мисли в тази насока. Целта на предложението за данъчни облекчения при шестдневна почивка в България е да се постигне по-голяма прозрачност в туристическата индустрия и да се намали износа на валута в други страни.

Други новаторкси идеи да очакваме ли, например в Закона за туризма? Кои ще са най-съществените промени в законодателството?

Ще разработим изцяло нов закон, който ще се постараем да доведе до по-ясни, точни и всеобхватни правила за развитието на туризма, формирането и провеждането на политиките за сектора. На първо място ще трябва да приемем концепция за закона, какво да съдържа той, след което ще започнем самото разписване на текстовете. Едно от нещата, което трябва да включим в новия закон е туристическото райониране на страната, на второ място – да има постановлениеда въведем за въвеждането на стандарти за качество за специализираните видове туризъм, да определим статута на курортите и местта с туристически потенциал, да прецезираме статута, ролята и състава, както и функциите на националния съвет по туризъм.
Предстои и превеждане в нашето законодателство на Директивата 121, която е свързана със свободата за предоставяне на услуги, а сектор туризъм попада в обхвата й.
Има проблем и със закона за занаятите. Много е хубаво, че има такъв закон, но там има професии, които подлежат на сертифициране от занаятчийската камара. В този спсък са и ресторантьорство и кетъринг. Излиза, че дадено лице, за да е управител на заведение за хранене, трябва да има свидетелство от занаятчийската камара. Получава се колизия, защото ако човек има професионална квалификация и диплома от колеж, защо той трябва да минава процедурата втори път. Говорим, че трябва да се намаляват регистрационни и лицензионни режими, а се получава точно обратното.

В предишните предложения за корекции в Закона за туризма имаше конкретни идеи – дефиниране в законодателството на дейността на апартхотелите, промяна в срока на категоризацията на туристичеките обекти... Кои от тях ще запазите?

Да, апартхотелите са туристически обекти, които съществуват, така че би трябвало да се регламентира дейността им. По отношенеи на срока на категоризацията – това ще го дискутираме, тъй като категоризацията е инструмент за контрол на качеството. Мисля, че би било уместно, тъй като сега категоризацията е безсрочна, да се въведе срочност на 5 г., да се намали броя на изискуемите документи при прекатегоризация и да иам само минимална такса, която да покрива разходите за извършване на съответната проверка.

Представители на бизнеса питат кога ще започне изпълнението на поетите ангажименти във Велико Търново, където 29 браншови сдружения подписаха споразумение с политическа партия ГЕРБ?

Аз смятам, че вече започнахме да изпълняваме поетите обещания. Вече установихме връзката и партньорството с туристическите сдружения, работим по подобряване на административното обслужване за издаване на визи а България, предстои да обсъдим и средствата и подхода за националната туристическа реклама.

Има ли опасност в новото мегаминистерство сектор туризъм да остане пренебрегнат?

Туризмът си е равнопоставна част в структурата на МИЕТ. Дори чрез вкарването му в министерство секторътбеше издигнат в ранга на администрацията, още повече, че за първи път маме комисия по икономика, енергетика и туризъм. Всичко товае доказателство за приоритетния характер на самия отрасъл. Водещи страни в сферата ан туризма позиционират управлението на сектора в рамките на отделни министерства и то на ниво отдел или дирекция. Затова не смятам, че в конкретния случай той може да бъде пренебрегнат.

Къде почива или ще почива зам. министърът с ресор туризъм?

Тази година не предвиждам дълга почивка, а по-скоро уикенд, ако остане време. В България, има много места, за които не знаех, но с удоволствие бих се върнал пак.



Каталог на всички регистрирани хотели по азбучен ред



Каталог на всички регистрирани ресторанти по азбучен ред
29.09.2018
БХРА обяви най-добрите готвачи и сладкари за 2018 г.
26.09.2018
"Най-добър готвач на БХРА 2018" с излъчване "на живо"
25.09.2018
Най-добър готвач на БХРА за 2018 г. на 26-ти и 27-ми септември във Варна
09.07.2018
Българска система за четене на лични карти и паспорти в съответствие с GDPR регламента
19.04.2018
БХРА и Министерство на туризма подписаха Споразумение за партньорство
18.12.2017
Годишни награди БХРА 2017 (галерия снимки и видео)
още новини 

карта на България
От картата, можете да видите списък на представителите в избраният регион от страната.












Никаква част от авторските текстове, снимките и информациите не могат да бъдат използвани без задължителното позоваване на www.bhra-bg.org и без разрешението на авторите
BHRA©. Sofia, Bulgaria
All rights reserved 1993 - 2011

Начало
 | Въпроси | Контакти
Powered by 
IP Publishing Platform by FIL Ltd.