Начало  |  Въпроси  |  Контакти   Български  |  English  |  Deutsch  |  Français  |  Русский  |  Chinese   |  España   
Начало
БХРА
устав
членство
състав на УС и КС
етичен кодекс
преференции за членовете на БХРА
регионални структури
годишни награди
Членове на БХРА
Асоциирани членове
Партньори
Туристически борси
Полезна информация
Нормативни документи касаещи туризма
Предстоящи събития
Промоции
Решения на УС на БХРА
Пресата за нас
Полезни връзки
Архив
Кандидатствай за работа в туризма
кандидати за работа
свободни работни места
Контакти









| Членство |

 
 
03.11.2008

Георги Филипов: Рекламата на българския туризъм в интернет изостава фатално

Управител на варненската рекламна агенция ФИЛ


Автор: Спас Спасов І spas@dnevnik.bg
30 октомври, 13:56

[Дневник]

Георги Филипов е управител на варненската рекламна агенция ФИЛ с повече от 20 години опит в областта на туристическата реклама и маркетинг. През 1998 г. компанията разработи първото туристическо лого на България, което беше запазен знак на страната ни до 2004 г. Екипът на ФИЛ е работил по множество рекламни и PR туристически кампании. Негова разработка е уебсайтът на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, както и страниците в интернет на водещи туристически компании като "Ривиера" АД, "Грандхотел Мусала палас", "Планекс хотелс" и др. Георги Филипов е член e на управителния съвет на Варненската туристическа камара, член е на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, на Българската уебасоциация и на обществения съвет по туризъм в община Варна.

От агресивен или от кризисен PR има нужда българският туризъм след очертаната през тази година тенденция за спад в записванията от традиционни пазари като германския и британския?

- Световната криза няма как да подмине туризма. За разлика от данните на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) за ръст на туристите през изминалия летен сезон обаче статистиката на бранша сочи друго. И това разминаване е тревожно. Спадът в записванията от традиционни за България пазари като Германия и Великобритания е очевиден, а запълването на празните ниши с румънски туристи може би е спасило сезона, но едва ли е всичко, което може да се направи в рамките на една цялостна стратегия. Моето мнение е, че са необходими много активни PR и рекламни кампании, и то основно в Германия и Великобритания. Това са пазарите на двете основни пътуващи нации в Европа. Считам, че една от главните насоки в този смисъл трябва да бъде подновяването на закритите търговски представителства на страната ни в големите европейски столици. От няколко години община Варна и Варненската туристическа камара (ВТК) правят опити за създаването на регионален туристически офис във Франкфурт. По този проект работим успешно с бившия генерален директор на някогашното предприятие "Туристреклама" Манол Димитров. Това сътрудничество ни дава възможност за много активна работа с местните медии, за участие в туристически изложения, както и за директни контакти с немски туроператори. Пак благодарение на този проект през 2009 г. ВТК ще получи възможност и за разпространението на рекламни материали в големите градове в Германия при изключително изгодни условия.

Интернет е все още слабо позната територия за рекламата на българския туризъм. Не е ли фатално това изоставане?

- Знаете ли, че в 132-те страници на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България в периода 2008 - 2013 г. думата сайт не е спомената нито веднъж, а терминът интернет се среща само няколко пъти, без да му е отделено подобаващо внимание. Истината е, че тотално изоставаме. Недопустимо е при избор на английски език (друг език за избор няма и посочен) официалният сайт на ДАТ да връща съобщение Under construction ("В процес на изграждане" - бел. ред.). Вижте и официалния туристически сайт на страната ни на адрес www.bulgariatravel.org. В него също има проблем с чуждоезиковите версии, само че този път при избор на немски част от съдържанието се зарежда пак на български. По-големият проблем обаче е, че в сайта има и сериозна липса на информация. Можете ли да си представите, че в галерията на сайта има само 9 снимки, четири от които на плажни атракции. Или че според руската версия на сайта единствените интересни места за пътуване и почивка в България са Каварна, курортният комплекс Русалка и с. Камен бряг. Добре е, че за немски говорещите интернет потребители към тази информация са добавени София, Сливенските и Старозагорските минерални бани. Звучи наистина невероятно, но е факт! В същото време според статистиката на Американската асоциация на туристическата индустрия (Travel Industry Association) 75% от пътуващите правят първоначално онлайн проучване на дестинацията, която са избрали. Изключително показателен е и друг резултат от проучване на асоциацията - близо 30% от хотелските резервации в световен мащаб през тази година са направени онлайн. На този фон игнорирането на интернет като маркетингов канал е абсолютно недопустимо.

Що се отнася до модерните комуникационни канали в мрежата, имам един любим пример. През септември миналата година правителството на Нова Зеландия сключи договор и пусна двеминутен рекламен клип в сайта YouTube.com. Някой може да се запита какво общо има туристическата реклама на една държава със сайт за размяна на любителски видеоклипове? Факт е обаче, че само за една седмица след качването на клипа той е гледан от над 1 млн. потребители, а към него са публикувани над 2000 коментара. Сумата, платена за 3-месечен брандиран канал в YouTube е 320 хил. долара при очевидно огромен ефект.

Възможностите за летен туризъм у нас рядко присъстват в рекламните блокове на големите телевизионни канали. Къде е причината за това - в липсата на пари или в някакво рекламно "късогледство"?

- Основен проблем, разбира се, е финансирането. Не може с бюджет, който не е променян от години, в рамките на около 6 млн. лева Държавната агенция по туризъм да организира щандове на големите туристически борси, да се издържа и най-вече да рекламира ефективно България. По мнение на туристическия бизнес при 2.3 млрд. евро приходи от туризъм за реклама трябва да бъдат отделени не по-малко от 50 млн. евро. За сравнение - Гърция популяризира туристическия си продукт с бюджет от 121 млн. евро при 14 млрд. приходи от туристическата си индустрия, а Турция 140 млн. евро при 17 млрд. евро приходи. У нас единственият случай, в който клип, рекламиращ България като туристическа дестинация, се е появявал в програмата на реномиран телевизионен канал с висок рейтинг като Си Ен Ен, беше преди около три години. Сумата, доколкото си спомням, беше около 200-300 хил. евро, но ефектът от няколкото излъчвания поне от имиджова гледна точка беше изключително положителен.

Сайтовете на черноморските общини у нас също изостават по отношение на туристическата реклама. Работи ли се върху програми за наваксване на това изоставане?

- Сайтовете на повечето т.нар. туристически общини са с дизайн от началото на ерата на интернет, информацията в тях е непълна и остаряла, да не говорим за чуждоезиковите им версии. И в този случай става дума за тотално подценяване на този изключително динамичен и придобиващ първостепенна роля комуникационен канал. Веднага мога да дам пример с община Варна, където още преди три години експерти от Икономическия университет в града и браншовици от Варненската туристическа камара изготвиха Програма за устойчиво развитие на туризма за периода 2007 - 2013 г. Основно място в нея бе отделено на необходимостта от изработването на специализиран електронен сайт на община Варна като туристическа дестинация. Той трябваше да предоставя пълните възможности за получаване на необходимата туристическа и транспортна информация, да промотира града като исторически и културен център, да позволява онлайн резервиране на хотел и т.н. Тази стратегия обаче все още не е нито разгледана, нито гласувана и приета за изпълнение от общинския съвет в града. Междувременно две години от периода, който тя обхваща, вече изтекоха.

Съчетават ли се ефективно националните и регионалните рекламни стратегии за популяризиране на възможностите на българския морски туризъм?

- През тази година по инициатива на ДАТ бе предложено разделяне на България на 8 туристически региона. Те са Софийски, Рило-Пирински, Родопски, Тракийски, Черноморски, Старите български столици, Стара планина, Дунавски район. Всеки от тях ще рекламира специфичен продукт. Държавите с добре развита туристическа индустрия подхождат точно по този начин - чрез регионално представяне на продукта си. У нас обаче въпросът стои другояче. Споменатото райониране бе административно наложено, а предложената продуктова насоченост на отделните дестинации едва ли е най-удачната. Варненската туристическа камара и община Варна например бяха пионери в регионалното представяне на туристическия продукт. От 4 години туристическите фирми от региона се обединяват на общ щанд с общината и участват съвместно на най-големите туристически борси, като тези в Лондон, Щутгарт, Берлин, Москва и Будапеща. Оказва се, че това е една много успешна формула, която вече забелязвам, че започва да се използва и от други общини.

Източник: pazari.dnevnik.bg/show/573597/



Каталог на всички регистрирани хотели по азбучен ред



Каталог на всички регистрирани ресторанти по азбучен ред
29.09.2018
БХРА обяви най-добрите готвачи и сладкари за 2018 г.
26.09.2018
"Най-добър готвач на БХРА 2018" с излъчване "на живо"
25.09.2018
Най-добър готвач на БХРА за 2018 г. на 26-ти и 27-ми септември във Варна
09.07.2018
Българска система за четене на лични карти и паспорти в съответствие с GDPR регламента
19.04.2018
БХРА и Министерство на туризма подписаха Споразумение за партньорство
18.12.2017
Годишни награди БХРА 2017 (галерия снимки и видео)
още новини 

карта на България
От картата, можете да видите списък на представителите в избраният регион от страната.












Никаква част от авторските текстове, снимките и информациите не могат да бъдат използвани без задължителното позоваване на www.bhra-bg.org и без разрешението на авторите
BHRA©. Sofia, Bulgaria
All rights reserved 1993 - 2011

Начало
 | Въпроси | Контакти
Powered by 
IP Publishing Platform by FIL Ltd.