Начало  |  Въпроси  |  Контакти   Български  |  English  |  Deutsch  |  Français  |  Русский  |  Chinese   |  España   
Начало
БХРА
устав
членство
състав на УС и КС
етичен кодекс
преференции за членовете на БХРА
регионални структури
годишни награди
Членове на БХРА
Асоциирани членове
Партньори
Туристически борси
Полезна информация
Нормативни документи касаещи туризма
Предстоящи събития
Промоции
Решения на УС на БХРА
Пресата за нас
Полезни връзки
Архив
Кандидатствай за работа в туризма
кандидати за работа
свободни работни места
Контакти









| Членство |

 
 
25.04.2014

„А СЕГА НАКЪДЕ?” – СПЕЦИАЛИЗИРАНОТО ПРЕДАВАНЕ ЗА ТУРИЗЪМ НА БНР – ПРОГРАМА „ХРИСТО БОТЕВ”, ВСЕКИ ПЕТЪК ОТ 16.00 до 17.00 ч.

Къде Ви каним на 25 април 2014 г.


- Дни на Отворените врати в Източни Родопи: романтични, екологични, кулинарни пътеки и много интересни прояви.

- Празник с велосипеди за малки и големи колоездачи в планината Чепън. А къде се намира?

- Събитийният туризъм през пролетния сезон: къде ще се появи новият и още по-голям Юнашки тиган? Защо поговорката „Сливи…” ще се превърне във „Вино за смет”?

- И дали са от приказките Сладуна и Благуна? – В рубриката „Срещи по пътя” ще ви запознаем с Ангел Ангелов. Няколко думи преди това:

Знаете ли кога е денят на Св. Йеремия? Някога за този ден всяко домакинство у нас си е купувало нов глинен съд. Може би подница? А какво е подница ?- Ще си я вземе човек и ще се чуди какво да я прави. Ако му поднесеш на такъв  любопитко най-уханния хляб, с разпукана коричка отгоре, омесен с плодов квас, ръжено брашно и дъхав мед, няма да пита, а направо ще иска да си отчупи и да похапнe. Тогава му кажете, че хлябът е правен в подница, най-доброто нещо за печене, пра-бабата на тавите. Може да не е само от глина, става и от метал или пък от дълбан голям камък, стига да има кой да го издълбае. Обаче после-е-е! Като се нагрее тая подница, пък като се метне вътре едно пухкаво омесено тесто! Някогашните майсторици го завивали плътно с пресни лозови листа - хлябът да „прихване” от техния аромат, но и да го пазят от прегряване. Защото върху листата отгоре се изсипвала жар. Седи си хлябът на топло, протяга снага, надига се, надува се, става му хубаво. Като го извадят после от подницата, от него се вдига тънка вкусна пара.

Можеш да си го хапваш просто така, без нищо друго. Или да си го намажеш с нещо благо. Някога „благо” наричали всичко, което минава леко през гърлото и кара душата да пее. Дали ще е бабина лютика, някоя мешана топеница, юнашка скара, овкусена с билки по рецепта от времето на византийската империя или ще нещо сладко, няма значение. Важното е храната да е погалена от човешка ръка, не от машина.

Много се индустриализирахме и забравихме вкуса на истинските неща. Забравихме историите, които вървят с приготвянето на храната, забравихме пътя на традиционния календар. Животът не е само „Наздраве за Трифон Зарезан!”, нито агнешкото за Великден и Гергьовден. Преди тях е вървяла паметта за смисъла на празниците, които отделят различните периоди в стопанската и човешката година. Раждане, кръщение, прохождане, посеви, вършитби, зими и месеци за сватби. Пости, заради волни и неволни грехове, Сирни Заговезни и опрощаване. Колелото се върти, поколенията растат. Паметта е тази, която ги свързва.

Ще се изгуби ли приказната история, която държи корените ни живи? Защо да не я разказваме през вкуса на бабините рецепти? Така празниците няма да са просто извънредният почивен ден със слагане на маса, а поредица от знания, памет, внимание и любов. Кухнята е невероятна съкровищница на културно-историческо наследство. 100, 1000 или 100 000 са лютениците, които приготвяни у нас от векове? Всяко домакинство някога имало свои рецепти. Те се предавали в поколенията. Развивали се. Променяли се с идването на снахата от друга къща. Смесвали се родовете, вкусовете, традициите. Примери - много! Той - от Добрич, тя - от Благоевградско. Семейството заминава да работи  във Варна. Пътят на две фамилии - от Добруджа и Пиринско се вие във времето - жилав и устойчив. Как ще продължи тяхната история? – Погледнете им трапезата и ще разберете.

Ангел Ангелов създава Националния тръст за съхранение на културно историческото наследство на България, за да бъдат издирени, събрани и върнати към живот фамилните унаследени знания за традициите и вярванията. Каква е ролята на Академия Кулинарен историк, за да върнем майсторлъка от приказките? Знаят ли децата ни кои са Сладуна и Благуна? – Очакват да им го кажем. Само може би, преди това, в забързаното време ще трябва да поспрем и да си спомним кои сме самите ние.

 

 

 



Каталог на всички регистрирани хотели по азбучен ред



Каталог на всички регистрирани ресторанти по азбучен ред
29.09.2018
БХРА обяви най-добрите готвачи и сладкари за 2018 г.
26.09.2018
"Най-добър готвач на БХРА 2018" с излъчване "на живо"
25.09.2018
Най-добър готвач на БХРА за 2018 г. на 26-ти и 27-ми септември във Варна
09.07.2018
Българска система за четене на лични карти и паспорти в съответствие с GDPR регламента
19.04.2018
БХРА и Министерство на туризма подписаха Споразумение за партньорство
18.12.2017
Годишни награди БХРА 2017 (галерия снимки и видео)
още новини 

карта на България
От картата, можете да видите списък на представителите в избраният регион от страната.












Никаква част от авторските текстове, снимките и информациите не могат да бъдат използвани без задължителното позоваване на www.bhra-bg.org и без разрешението на авторите
BHRA©. Sofia, Bulgaria
All rights reserved 1993 - 2011

Начало
 | Въпроси | Контакти
Powered by 
IP Publishing Platform by FIL Ltd.